Стил: Преследвачка
Правило, което се нарушава: Защо ни карате да бъдем груби? Винаги е по-лесно да ви го кажем със заобикалки.
Съобщение: Здравей, Ейми е. Телефонния ти секретар сигурно е развален. Оставих три съобщения тази седмица, но ти не отговори нито веднъж. Обади ми се!
Това беше последното от четири съобщения, които моят приятел Тревър получи на телефонния си секретар преди няколко години в рамките на седмица след един случаен сеанс, който той настойчиво се опитваше да забрави. Наивно си въобразяваше, че въпросната Ейми е разбрала намека — след като не отговори на никое от съобщенията й, той съвсем ясно й заявяваше: „Благодаря, но без мен.“ Никакви самозалъгвания от рода на „Може би лентата се е заплела/ сигурно токът в апартамента му е спирал/ кучето може да е съборило телефонния секретар“ не могат да променят факта, че на бойното поле, наречено „любов“, не съществуват счупени телефонни секретари. А само нарушени обещания.
Стил: Мълчаливката
Нарушено правило: Никога не плашете един мъж до смърт като го карате да отгатва кой се обажда.
Съобщение: Щрак.
Има само няколко неща, способни да ядосат един мъж повече от това да пусне телефонния си секретар и да чуе звука от затваряне на слушалката. Трябва да знаете, че ние не обикаляме магазините за електроуреди, не изучаваме техническите характеристики на всеки модел и не даваме четирийсет лири, за да придобием хипермодерен уред, който вие да пренебрегвате! Щом си купуваме машина — значи искаме да ни оставят съобщения. Проблемът с мълчаливките е, че ни принуждават да тършуваме в съвестта си за извършени в миналото прегрешения, които безмилостно ни преследват. Например моят приятел Лий в студентските си години пострада от мълчаливка, която му къса нервите седмици наред. Отначало той си помислил, че го дебне Карън — последното гадже, с което бил скъсал, сетне решил, че може би е Люси — настоящата му приятелка, която го проверява, да не би да върти любов с най-добрата й приятелка Ким. Докато накрая се оказало, че е просто майка му, която отказвала да има взимане-даване с каквито и да е „технологични измишльотини“.
Стил: Инструмент за мъчение
Нарушено правило: Винаги преценявайте внимателно последиците от вашето съобщение.
Съобщение: Здрасти, Меласа се обажда. Лежа и си мисля за мен, за теб, за една бъчва бира „Хаген Даз“ и онези белезници, които ми подари.
Ако има съобщение, което трябва да бъде запазено за пример на бъдещите поколения, то е горното. Заредено е с копнеж, тайнственост и непосредственост, които ние, мъжете, обичаме да откриваме у жената, която ни го е оставила — това е чудесно, ако си ерген или живееш заедно с приятели, които без съмнение ще позеленеят от злоба щом чуят подобно послание. Но когато живееш с родителите си, както моят приятел Лий, то може да се окаже пълен кошмар.
„Не бях посветил Мелиса в моето домашно положение по очевидни причини — обясни ми Лий. — Така че можеш да си представиш колко бях ужасен, когато се върнах вкъщи, а майка ми се усмихна особено и рече: «О, имаш съобщение от някоя си Мелиса, скъпи. Звучи като приятно момиче…»“
Ние, мъжете, знаем, че оставянето на съобщения след писукащия сигнал може да бъде травматизиращо. Знаем, че вие искате да ни кажете нещо от рода на: „Здравей, аз съм сексапилната/ остроумна/ интригуваща жена, с която се виждаш“ вместо: „Спомняш ли си сексапилната/ остроумна/ интригуваща жена, с която се виждаше? Е, аз съм нейната близначка с вързан език.“
Но нищо от това няма значение, защото ако не оставяте съобщения от рода на споменатите по-горе, вие винаги трябва да се чувствате свободни да изразите себе си след писукането.
заедно
Събота сутринта е, около седмица след като Никола и аз ходихме в „Бъргър Кинг“, и аз продължавам да се колебая между силната възбуда и страха да не ме хванат. Без значение какво правя, тя винаги е в ума ми. Премислям положението от всички страни, уверен, че трябва да има решение. Остава само да го открия.
Никола и аз говорим няколко пъти по телефона, опитвайки се да определим кога да се срещнем отново, но се оказва трудно. Днес обаче ще се видим, защото Джени, Стела и Изи потеглиха рано сутринта да прекарат деня в Брайтън. Когато научих, че ще заминават, веднага се обадих на Никола, за да разбера дали можем да се срещнем.
Оттогава съм нервен и се чувствам като момче пред първа среща. Дори си купувам нови джинси „Дизел“, обличам тъмносиния суичър „Том Тейлър“, който Изи ми подари, и любимите ми бели маратонки „Адидас“. Хлапетата много държат на марковите облекла и обувки и въпреки че може да изглежда вятърничаво, искам Никола да бъде сто процента впечатлена от мен.