Определяме си среща на две преки от дома й. Казвам й да се оглежда за бял мерцедес кабриолет. Когато ме забелязва, тя маха, а на лицето ми изгрява широка усмивка. Спирам, слизам от колата и свалям гюрука — не е най-горещият ден в годината, но няма да замръзнем.
— Колата е много яка! — установява Никола. — Не знаех, че си толкова готин.
Облечена е с дънкова пола до коленете, яке „Адидас“, закопчано с цип чак до брадичката и маратонки, които изглеждат прекалено големи за краката й. Прилича на миниатюрна попзвезда и е доста по-спокойна, отколкото последния път.
— Майка ти къде мисли, че си? — питам, докато тя сяда в колата.
— В драматичния кръжок, а след това й казах, че ще ходя в библиотеката. — Тя закопчава колана си. — Така че имам около пет свободни часа. А ти какво каза на Изи?
— Нищо. Тя замина за Брайтън.
Никола кима, но не отговаря. Никой от двама ни не е особено горд, че лъже хората, които обича. Тя се обръща към мен и отсича:
— Реших да не се тревожа повече за нищо.
— Реши да не се тревожиш, така ли? — повтарям аз.
— Ами, срещали сме се само два пъти, но… да знаеш колко часове прекарах да се тревожа и самообвинявам, а това си е чиста загуба на време. Всъщност няма нищо странно. Ти си ми баща, нали? И аз имам пълното право да бъда с теб, ако искам. Ето защо повече няма да се нервирам и да се тревожа.
Доста странно е да видя двете страни на нейната личност — свенливата и другата, малко преждевременно развита. Тази двойственост сигурно е наследствена. В момента например аз се чувствам като четири човека едновременно — скучен музикален журналист, душеприказчик, съпруг и баща на тринайсетгодишно момиче.
— Добре — съгласявам се. — Никакви тревоги повече. — Посягам към ключа и спирам. — Обаче има едно нещо.
— Какво?
— Мислила ли си какво ще правим днес? Какво ти се иска?
— Все едно — отвръща тя.
— Обичаш ли кино?
Никола свива рамене.
— Гладна ли си?
Тя поклаща глава.
— Да отидем в парка?
Отново свива рамене.
— Хайде — окуражавам я. — Какво би искала наистина да направиш точно сега, ако можеш?
— Бих искала да видя къде живееш — изрича на скоропоговорка тя.
— Защо?
— Защото ми е интересно.
Обмислям молбата й и проблемите, които може да възникнат. Първо: съседите под и над нас могат да я видят. Второ: ако двамата останем в моя апартамент, ще се наложи да я забавлявам, а аз не съм сигурен, че знам как се забавлява тринайсетгодишно момиче без заведения тип „бърза закуска“. Трето: съществува и ужасният, макар и малко вероятен сценарий Изи да се върне по-рано.
Обаче ако това е желанието на Никола, аз искам да го изпълня. Разбира се, че е любопитна да види живота ми — аз също се интересувам от нейния. Искам да знам всичко за изминалите тринайсет години, които съм пропуснал. Искам да знам каква е била като бебе и като хлапе, как е минал първият й ден в училище, кои са приятелите й. Искам да знам всичко, но се страхувам да не я притесня. Но си напомням, че с времето ще науча всичко за нея.
— Сигурна ли си, че искаш точно това? — питам накрая.
— Ако е възможно. Няма да ти причиня неприятности с Изи, нали?
— Не, разбира се.
Подкарвам колата към Мусуел Хил. Изваждам албума на Министри ъв Саунд, който съм взел от редакцията на „Тийн Сийн“, и го пъхам в компактдисковете устройство. И въпреки че не понасям данс музика, надувам звука до дупка. Заради Никола.
вкъщи
— Беше страхотно — казва Никола, когато четирийсет и пет минути по-късно спирам пред нашата къща. Нарочно съм заобиколил през Кроуч Енд и Хайгейт, та да се покипри по-дълго в отворената кола.
— Да, така е — съгласявам се и посочвам къщата. — Ето, тук живея.
Тя излиза от колата, помага ми да вдигна гюрука и ме следва по пътеката. Нямам никакъв резервен план за бягство в случай че срещнем някого — да става каквото ще!
— Жадна ли си? — питам, след като влизаме.
— Не, нищо не искам. Благодаря.
Котаракът се изнизва от кухнята и я заглежда с известна тревога.
— Това е Артър — представям го — междувременно той се е спрял до радиатора и ме наблюдава внимателно.
Никола кляка и започва да търка пръстите си един в друг, за да привлече вниманието на Артър. Виждам, че му се иска да отиде при нея, но не е сигурен. Изглежда ме надменно, сетне поема риска и се приземява пред Никола, като започва да се отърква в глезените й. Тя поглажда главата му, той изведнъж започва да мърка гръмогласно, като размахва опашка. Спечелила е нов приятел до гроб.