Кийша и аз поглеждаме едновременно към вратата.
— Тя вътре ли е? — питам.
Момичето отново кима отчаяно.
Чукам на вратата.
— Никола, аз съм скъпа, Дейв. Вече можеш да излезеш. Всичко е наред.
Тя не отговаря.
Поглеждам към Фран, която свива рамене и се обръща към Кийша.
— Какво по-точно прави там?
— Не знам, но основно плаче — съобщава Кийша. — И й е лошо.
— Тя ли заключи вратата?
— Да, но чак когато пристигнахте. Идеята да ви се обадя беше нейна, но мисля, че след това поизтрезня и когато ви видя да слизате от таксито, изглежда се разстрои и се заключи вътре.
— Колко изпи? — пита Фран.
— Не мога да ви кажа точно. Пи от всичко по малко. Не хареса бирата. Май точно бирата я напи… Никога преди не е пила. Днес пи, защото Емили свали момчето, което тя харесва.
— Да не би да е Брендан Кейси? — изричам подозрението си.
Кийша кима.
— Познавате ли го?
— Чувал съм.
Не изпитвам радост от откритието, че съм се оказал прав за Брендан Кейси. Абсолютно никаква. Имам желание да го намеря, че да си поговорим по мъжки, но какво ще му кажа? Лошо ти се пише, синко, защото си отказал да движиш с дъщеря ми? Единствената ми грижа е Никола.
— Сигурен ли сте, че ще ни се размине? — пита Кийша. — Майка ми направо ще се побърка, ако открие какво сме направили.
— Спокойно, ще отървете неприятностите — успокоявам я аз. — Фран и аз ще се погрижим за вас тази вечер. — Отново поглеждам към вратата на банята. — Какво ще кажеш да слезете долу с Фран и да ме изчакате, докато си побъбря с Никола?
— В такъв случай ще се видим след малко — Фран повежда Кийша по стълбите. — Желая ти късмет, Дейв.
— Благодаря, ще ми бъде нужен.
скрита
— Сега сме само двамата, Никола. Аз и ти — казвам на вратата на банята. — Ще говориш ли с мен?
Тишина.
— Разбирам как се чувстваш, но се тревожа. Просто искам да знам, че си добре.
— Добре съм — долита гласът на Никола. Тих е и трепери.
— Чудесно, радвам се и… още повече се радвам, че си решила да ми се обадиш, когато си имала нужда от помощ.
Тя тихичко се разплаква.
— Какво има? Да не те обидих?
— Не — подсмърча Никола. — Аз съм виновна.
— За какво си виновна?
Тишина.
— Добре ли си?
— Чувствам се наистина глупаво. Не трябваше да ти се обаждам. Сега никога повече няма да ми имаш доверие.
— Въобще не мисля така. Обещавам. Всички сме вършили глупости в миналото, нали? Аз например съм правил и по-големи.
— Наистина се чувствам отвратително, Дейв.
— Сигурно, скъпа, защото си пила повечко.
— Не, не заради това, а защото те накарах да дойдеш. Забърках голяма каша, нали? Трябвало е да кажеш на Изи за мен, заради глупавата ми постъпка! Видях я през прозореца, когато слязохте от таксито. Не исках да ме види в този вид. Изцапах си цялата блузата. Обзалагам се, че тя вече ме мрази.
В гласа й звучи искрена тревога. Дори не ми е минало през ум, че може да стигне до подобни заключения. Целият ми гняв излита яко дим.
— Жената с мен не е Изи — обяснявам. — Моя приятелка е, Фран. Работим заедно в „Тийн Сийн“. Сигурно си виждала снимката й в списанието.
— Тогава къде е Изи?
— Остана при една своя приятелка. Разказвал съм ти за Стела и Лий, помниш ли? Е, те са се разделили. Стела е малко разстроена, така че Изи отиде да се погрижи за нея. Точно както аз съм тук, за да се погрижа за теб.
Минава време, след това вратата на банята бавно се отваря. Никола не изглежда блестящо, но виждам, че е добре. Без да обръщам внимание на изцапания й пуловер, аз я прегръщам и я притискам към себе си, докато тя си изплаква очите.
Без съмнение това е един от най-гордите моменти в живота ми.
Фран предлага момичетата да спят на пода в апартамента й при положение, че сутринта ще си отидат направо по домовете, и скоро четиримата се возим на задните седалки на едно черно такси, което ни отнася към дома на Фран в Брикстън.
Изтощена от събитията, Никола заспива на едното ми рамо, а Кийша на другото.
на сутринта
Десет без четвърт на другата сутрин е и аз съм в „Тийн Сийн“. Преди да напусна жилището си съм се обадил на Фран, за да се уверя, че момичетата са добре, и тя ми е съобщила, че всичко е наред. Имам да сваля две телефонни интервюта с две почти идентични момчешки групи (никой от тях не казва нищо интересно), да вържа страницата с клюки за поп певци, да се справя с пощата за Доктор Любов, както и да измисля следващата си колонка за „Фам“ и да я изпратя по електронната поща на Изи. Тъкмо съм започнал да работя върху едно от интервютата, когато в офиса влиза Джени.