— Моля ви, може ли вече да си отида у дома? Родителите ми ще…
— Сигурен съм, че се тревожат. И така трябва да бъде. — О. поклати глава. — Но не мога да те пусна. Не още.
Вампирът нямаше да излезе оттук, но нямаше нужда да го знае.
О. отново стегна менгемето.
— А сега ми кажи пак името на сестра си.
— Кейт.
— И с кого от братята прави секс?
— Знам със сигурност… Онзи с козята брадичка. Вишъс. Харесва русокосия воин… Но той не се интересува от нея.
Русокосият брат, който криеше в себе си звяр?
— Кога за последен път го е видяла?
От гърлото на пленника излязоха само нечленоразделни звуци.
— Какво беше това? Не можах нищо да разбера.
Цивилният положи усилия да отговори, но тялото му изведнъж се отпусна, а устата му се отвори широко, сякаш се задушаваше.
— О, хайде — измърмори О. — Не боли чак толкова много.
По дяволите, менгемето беше просто детска играчка. Бяха още далеч от смъртоносните средства за въздействие. Но ето че след десет минути вампирът бе мъртъв, а О. стоеше изправен над тялото му и се питаше какво, по дяволите, се беше случило. Вратата се отвори и влезе У.
— Как върви тази вечер?
— Този цивилен ритна камбаната, но проклет да съм, ако знам защо. Тъкмо бях започнал.
О. освободи ръката на вампира от менгемето и го захвърли при другите инструменти. Шокиран, откри, че му се повдига от вида на безжизнената плът върху масата.
— Възможно е да се е образувал тромб, ако си счупил кост.
— Какво… Хм? Да. Но, чакай, дори само от пръста му? Бих могъл да повярвам, ако ставаше въпрос за бедрена кост, но аз обработвах само ръката му.
— Няма значение. Кръвоизлив може да се получи във всяка част на тялото. А какво става, когато тромбът стигне до сърцето или дробовете? Край на играта.
— Той се задъхваше.
— Да, най-вероятно точно това се е случило.
— Не умря в подходящия момент. Не успях да измъкна кой знае какво от него, с изключение на това, че сестра му прави секс с братята.
— Домашен адрес?
— Не. На този идиот му бяха откраднали портфейла, преди да го открия. Беше пиян и вероятно са го ограбили в уличката. Обаче ми даде имената на някои места. Обичайните клубове в центъра на града, но също и онзи затънтен бар, „Едноокия“.
У. смръщи вежди, извади оръжието си и провери патронника.
— Сигурен ли си, че не е говорил просто за да спреш с мъченията? „Едноокия“ не е далеч оттук, а онези копелета братята живеят в града, нали? Искам да кажа, ние ги намираме там.
— Там позволяват да бъдат открити. Само Господ знае къде живеят. — О. поклати глава при вида на трупа. — По дяволите, каза нещо точно преди да умре. Не разбрах какво.
— Езикът им е отвратителен. Иска ми се да имахме преводач.
— Нямаше да е зле.
У. се огледа.
— Е, как ти се струва местенцето?
Пет пари не давам, помисли си О., но отговори любезно:
— Съвършено. Държах пленника известно време в една от дупките, докато дойде на себе си. Алпийската система работи добре. — О. постави ръката на вампира върху гърдите му и потропа с пръсти по плочата от неръждаема стомана, върху която бе положено тялото. — И тази маса е перфектна, с дупките за отцеждане на кръвта и каишите.
— Да, реших, че ще ти хареса. Откраднах я от една морга.
— Чудесно.
У. отиде до огнеупорния шкаф, в който държаха мунициите.
— Имаш ли нещо против да взема няколко патрона?
— Не, нали затова са там.
У. извади картонена кутия с размерите на длан и с надпис „Ремингтън“. Докато зареждаше пълнителя си, каза:
— Разбрах, че господин Х. те е определил за главен тук.
— Даде ми ключа, да.
— Добре. Това означава, че ръководството ще е на ниво.
Разбира се, привилегията му бе дадена при определено условие. Господин Х. бе настоял О. да се премести да живее в сградата, в което имаше известен смисъл. Щом щяха да държат вампирите в плен поне по няколко дни, някой трябваше да ги наглежда. О. подпря хълбок на масата и каза:
— Господин Х. ще обяви новата структура на отрядите. Във всяка елитна част ще бъдат оформени двойки партньори и аз ще избирам първи. Искам теб.
У. се усмихна и затвори кутията с куршумите.
— Знаеш ли, че бях трапер в Канада? През осемдесетте години. Обичам да съм в полето, сред природата. И да ловувам.