О. кимна с мисълта, че преди да изгуби своята енергия и предприемчивостта си, двамата с У. щяха да са страхотна двойка.
— В такъв случай, вярно ли е това за теб и Х.? — попита У.
— Кое?
— Че наскоро си се срещнал с Омега? — Очите на О. проблеснаха при споменаването на името. У. долови реакцията му, но, слава богу, я изтълкува погрешно. — По дяволите, наистина си го видял! Ще станеш вторият по ранг след Х. Натам ли води всичко това?
О. преглътна, въпреки че му се повдигаше.
— Ще трябва да попиташ самия сенсей.
— Да, разбира се. Наистина ще го направя. Но не разбирам защо трябва да го пазиш в тайна.
Тъй като О. не знаеше нищо повече от който и да било друг лесър, просто нямаше какво да каже.
Господи. Преди известно време идеята да бъде заместник на господин Х. щеше да му даде криле.
У. тръгна към вратата.
— И така, кога и къде искаш да се явя?
— Тук. Сега.
— Какво си намислил?
— Ще се върнем в центъра на града. Исках да се обадя на другите да ги събера тук тази вечер за поредната лекция, но, както изглежда, загубих обекта на обучението.
У. наклони глава.
— В такъв случай да тръгваме да си набавим друг.
Рейдж се молеше да намери отдушник за емоциите си, докато се разхождаха из тъмните улички около баровете. Студеният дъжд не успяваше да охлади страстите му. Беше нервен, а в гърдите му бушуваха гняв и мъка. Вишъс се беше отказал от опитите си да разговаря с него още преди два часа.
Излязоха отново на „Трейд стрийт“ и спряха пред вратата в съседство с тази на „Скриймърс“. Нетърпелива и тръпнеща от студ тълпа чакаше да влезе в клуба. Сред хората имаше и четирима цивилни вампири.
— Ще опитам за последен път, Холивуд. — Ви запали ръчно свита цигара и завъртя бейзболната шапка с надписа „Ред Сокс“. — Защо е това мълчание? Да не би все още да те боли заради снощи?
— Не, добре съм.
Рейдж присви очи и огледа един от тъмните ъгли на уличката.
По дяволите, изобщо не беше добре. Нощното му зрение бе отслабнало и не можеше да си възвърне остротата му, независимо колко често премигваше. Слухът му също не беше на висота. Обикновено чуваше звуци от цял километър разстояние, а сега трябваше да напрегне уши, за да долови бърборенето на чакащите пред вратите на клуба.
Разбира се, беше разстроен заради случилото се между него и Мери. Да бъде отхвърлен от любимата жена наистина можеше да съсипе мъжа вампир. Обаче промените бяха физиологически, а не емоционални.
Той знаеше много добре какъв е проблемът. Звярът не беше в тялото му тази вечер.
Би трябвало да изпитва облекчение. Да се отърве от проклетото чудовище, дори само временно, беше благословия. Обаче се оказа, че е свикнал да разчита на непогрешимите инстинкти на звяра. Бе неприятно изненадан, че между него и проклятието е съществувала подобна неразривна връзка, както и от уязвимостта, която показваше в момента. Не се съмняваше в качествата си в ръкопашния бой, нито в уменията си с кинжала. Звярът по-скоро му даваше информация за заобикалящата го среда, на която беше свикнал да разчита. Освен това, страховитото чудовище беше страхотен скрит коз. Когато нищо друго не помогнеше, то изтребваше врага, буквално го изтриваше от лицето на земята.
— Я, какво имаме тук — каза Ви и кимна с глава надясно. Двама лесъри се приближаваха към тях по „Трейд стрийт“, белите им коси проблясваха на светлината на фаровете на преминаващите автомобили. Като две кукли, дърпани от едни и същи конци, те обърнаха едновременно глави към Рейдж и Вишъс. И двамата забавиха крачка, а после спряха.
Ви хвърли цигарата и я стъпка с ботуш.
— Има дяволски много свидетели, че да подхванем битка.
Членовете на обществото като че ли също съзнаваха това. Не предприеха нападение. Безизходното положение беше продиктувано от странния етикет във войната между братството и лесърите. Беше изключително важно да пазят дискретност, когато се намираха сред представители на хомо сапиенс, за да запазят в тайна и двете общества. Последното, от което имаха нужда, беше да влязат в стълкновение пред погледите на толкова много хора.
Докато братята и лесърите се гледаха свирепо едни други, тълпата, която ги разделяше, нямаше представа какво става. Цивилните вампири, наредени на опашката пред клуба, обаче бяха наясно. Пристъпваха неспокойно от крак на крак, очевидно мислейки за бягство. Рейдж ги изгледа гневно и бавно поклати глава. Най-безопасното място за тези момчета беше точно в огромната тълпа и той се молеше да са разбрали безмълвното му съобщение.