— Благодаря — каза той, макар че не бе сигурен за какво й благодари. — Да знаеш, че братството ще наглежда къщата ти. Дори и след като Мери си тръгне.
— Много сте любезни.
Той кимна и излезе, без повече да се бави. Това бе единственият начин да си тръгне, преди да се е сринал напълно и да се е разревал като малко дете.
Докато се отдалечаваше от къщата и навлизаше в ливадата, нямаше никаква представа какво да прави, нито къде да отиде. Може би трябваше да се обади на Тор, да разбере къде са братята и да се присъедини към тях.
Вместо това спря на място. Над главата му луната тъкмо се издигаше над линията, очертана от върховете на дърветата. Беше пълна — огромен диск, излъчващ бледа светлина в студеното, безоблачно небе. Той наклони глава, вдигна ръка, така че лунният блясък да попадне в свитата му шепа и внимателно задържа илюзорното видение.
Смътно дочу шум от силно тропане, който идваше от къщата на Бела. Равномерно повтарящи се удари.
Шумът се засили и Рейдж погледна назад.
Входната врата се отвори. Мери излезе тичешком от къщата и скочи от верандата, за да не губи време по стъпалата. Втурна се боса по заскрежената трева, хвърли се към него и увисна на врата му с две ръце. Притисна го толкова силно, че гръбнакът му изпука.
Хълцаше. Ридаеше. Плачеше толкова силно, че цялото й тяло се тресеше.
Той не попита нищо, само я прегърна.
— Не съм добре — каза дрезгаво тя, като едва си поемаше дъх. — Рейдж… не съм добре.
Той затвори очи и я притисна силно.
35.
О. вдигна капака на водопроводната тръба и светна с фенерчето в дупката. Младият мъжки вампир беше онзи, когото хванаха предишната нощ с пикапа. Беше жив, преживял бе деня. Мястото за задържане вършеше добра работа.
Вратата на центъра се отвори рязко и господин Х. влезе със светнали очи, като тропаше тежко с ботушите си.
— Жив ли е?
О. кимна и върна капака на мястото му.
— Да.
— Добре.
— Тъкмо мислех да го извадя.
— Не точно сега. Искам да посетиш тези членове на отряд Бета. — Господин Х. му подаде лист хартия със седем адреса. — Електронните проверки са бързи, но се оказва, че не са съвсем достоверни. Получавам потвърждения от тези, които искам да провериш, но когато говоря с хора от техните отряди, ми рапортуват, че не са ги виждали от дни или дори още по-отдавна.
Инстинктът подсказваше на О., че трябва да внимава къде стъпва. Преди време господин Х. едва ли не го обвини, че е убил онези Бета в парка, а ето че сега искаше той да провери какво става с тях?
— Проблем ли има, господин О.?
— Не. Няма проблем.
— И още нещо. Ще доведа трима новобранци. Посвещаването им ще се състои през следващите десетина дни. Искаш ли да присъстваш? Да наблюдаваш отстрани е истинско шоу.
О. поклати глава.
— По-добре да се съсредоточа върху работата тук.
Господин Х. се усмихна.
— Притесняваш се, че Омега може да се подведе от чара ти?
— Нищо не може да подведе Омега.
— Съвсем не е така. Той не спира да говори за теб.
С ума си О. разбираше, че има голяма вероятност господин Х. да му се подиграва, но тялото му не бе толкова сигурно. Коленете му омекнаха и го изби студена пот.
— Отивам да проверя списъка — каза той и тръгна да вземе якето и ключовете си.
Очите на господин Х. блеснаха.
— Свърши това, синко, върви. Аз ще си поиграя малко с нашия гост.
— Както предпочитате, сенсей.
— Значи сега това е домът ми — промърмори Мери, когато Рейдж затвори вратата към спалнята им.
Усети ръцете му да обгръщат кръста й и притисна гръб в тялото му. Хвърли поглед към часовника и осъзна, че са си тръгнали от къщата на Бела само преди час и половина, а целият й живот се бе променил.
— Да, това е домът ти. Нашият дом.
Трите кашона, подредени до стената, бяха пълни с нейните дрехи, любимите й книги, някои дискове и няколко снимки. Отне й съвсем малко време да опакова нещата си, после да ги натовари в кадилака на Ви и да се прибере в имението заедно с Вишъс, Бъч и Фриц, които дойдоха да помогнат. По-късно щеше да се върне с Рейдж да довърши. А на сутринта щеше да се обади в адвокатската кантора и да им каже, че напуска. Трябваше да се обади и на някой агент на недвижими имоти и да продаде хамбара.