После изнесе колелото си в коридора, затвори вратата и бързо слезе по стълбите.
36.
— Мери? Мери, събуди се. Тя е тук.
Мери почувства, че я бутат по рамото, отвори очи и видя, че Рейдж гледа надолу към нея. Беше се преоблякъл в бяла риза с дълги ръкави и широки бели панталони. Тя седна в леглото, като се мъчеше да се успокои.
— Може ли да почакаш малко?
— Разбира се.
Отиде в банята и наплиска лицето си. Взря се в отражението си, а студената вода се стичаше по брадичката й. Любимият й щеше да пие кръв. Пред нея.
И това не бе най-странното. Чувстваше се непригодна, защото не тя щеше да го храни.
Нямаше намерение да се поддава на паниката. Взе една кърпа и се изсуши, като силно разтри лицето си. Нямаше време да сменя сините джинси и пуловера. Освен това наистина не искаше да облича нещо друго.
Когато излезе от банята, Рейдж сваляше часовника от ръката си.
— Искаш ли да го държа? — попита тя, припомняйки си последния път, когато я бе помолил да се погрижи за „Ролекс“-а му.
Той отиде до нея и сложи тежкия часовник в дланта й.
— Целуни ме.
Тя се повдигна на пръсти и той се наведе. Устните им се срещнаха за миг.
— Хайде.
Хвана я за ръката и я изведе в коридора. Мери се смути, а той каза:
— Не искам да го правя в спалнята ни. Тя е нашето място.
Поведе я по балкона към една от стаите за гости. Отвори вратата и двамата влязоха заедно.
Мери първо долови аромата на рози и едва после видя жената в ъгъла. Пищното й тяло бе обвито в широка бяла роба, а меднорусата й коса бе вдигната и прибрана в кок ниско на тила, така че да открива максимално красивата й шия над дълбокото деколте.
Тя се усмихна и заговори на непознатия език.
— Не — каза Рейдж. — На английски. Ще говорим на английски.
— Разбира се, боецо. — Гласът на жената беше висок и чист, като песен на птица. Очите й, бледозелени и прекрасни, се спряха върху лицето на Рейдж. — Щастлива съм, че мога да ти служа.
Мери трепна, опитвайки се да потисне желанието да защити територията си. Да му служи?
— Как се казваш, Избранице? — попита Рейдж.
— Лейла.
Жената отново се поклони. Докато се изправяше, очите й се плъзнаха по тялото на Рейдж.
— Това е Мери. — Той обви раменете й с ръка. — Тя е моя…
— Приятелка — прекъсна го остро Мери.
Устните на Рейдж трепнаха.
— Тя е моя партньорка.
— Разбира се, боецо. — Жената се поклони отново, този път на Мери. Когато вдигна лице, тя се усмихваше сърдечно. — Господарке, за мен е чест да служа и на вас.
Добре, чудесно, помисли Мери. В такъв случай, какво ще кажеш да си изнесеш кльощавия задник оттук и вместо теб да дойде грозна бабичка с два зъба и рокля с висока яка.
— Къде бихте искали да се настаня? — попита Лейла.
Рейдж огледа стаята и погледът му се спря на разкошното легло с балдахин.
— Там.
Мери прикри досадата си. О, това изобщо не съвпадаше с нейния избор.
Лейла отиде до леглото, както й бе наредено, а копринената рокля се диплеше зад нея. Седна върху сатенената завивка и вдигна крака върху леглото, но Рейдж поклати глава.
— Не. Остани седнала.
Лейла смръщи вежди, но не се възпротиви. Рейдж пристъпи към нея, а тя отново се усмихна.
— Хайде — каза той и дръпна Мери за ръката.
— Достатъчно близо съм.
Той я целуна, отиде до жената и се отпусна на колене пред нея. Ръцете й посегнаха към робата, сякаш искаше да развърже пояса си, но Рейдж я спря.
— Ще пия от китката — каза той. — А ти няма да ме докосваш.
Изумление трепна върху лицето на Лейла, очите й се разшириха. Този път изглеждаше сякаш навежда глава от срам, не от покорство.
— Чиста съм, както се полага, за да можете да се възползвате от мен. Може да проверите, ако желаете.
Мери притисна ръка към устата си. Беше отвратително, че жената не смята себе си за нещо повече от предмет, с който си служат.
Рейдж поклати глава. Очевидно и на него му бе неудобно да отговори.
— Искате ли да дойде друга от нас? — попита тихо Лейла.
— Не искам нищо такова — промърмори той.
— Но защо сте призовали Избраница, ако не сте имали намерение да се възползвате от нея?