— Не, пипни я. Той обича да му обръщат внимание.
О, колата беше прекрасна. Блестяща, съвсем бледосин металик. И гюрукът беше смъкнат, така че можеше да види какво има вътре. Белите седалки бяха разкошни. Воланът блестеше. Цялото табло беше в кръгли циферблати. Можеше да се обзаложи, че двигателят трещи като гръмотевица, когато го запалиш. И сигурно миришеше на ново масло, когато включиш парното.
Погледна Тормент. Струваше му се, че очите му ще изхвръкнат от орбитите. Искаше му се да може да говори, само за да му каже колко специален е автомобилът.
— Да, красавец е, нали? Сам го поправих. Ще го вдигна на трупчета през зимата, но може би ще излезем с него до центъра за обучение тази вечер, какво ще кажеш? Студено е, но ще си облечем топли дрехи.
Лицето на Джон светна. Той продължи да се усмихва, когато тежката ръка на мъжа прегърна слабите му рамене.
— Хайде да те нахраним, синко.
Тормент взе куфара и двамата тръгнаха към вратата, до която бе подпряно колелото на Джон. Влязоха в къщата и ги лъхна миризмата на мексиканска храна — силна и остра.
Носът на Джон бе ужасен. Стомахът му се сви. По дяволите, нямаше да може да хапне нищичко от това. Ами ако съпругата на Тормент се обидеше?
На пътя им застана изумителна червенокоса жена. Беше висока най-малко метър и осемдесет, кожата й бе фина като бял китайски порцелан и носеше свободна жълта рокля. Косата й бе направо невероятна — вълните се спускаха като река от върха на главата й почти до кръста.
Джон сложи ръка на корема си, за да скрие липсващото копче.
— Как е моят хелрен? — каза жената, подавайки устни за целувка на Тормент.
— Добре съм, лийлан. Уелси, това е Джон Матю. Джон, това е моята шелан.
— Добре дошъл, Джон. — Тя протегна ръка. — Толкова се радвам, че ще останеш при нас.
Джон се ръкува с нея и бързо върна ръка на кръста си.
— Хайде, момчета. Вечерята е готова.
Цялата кухня беше в черешовочервени шкафчета, гранитни плотове и блестящо черна кухненска техника. В една остъклена ниша имаше кръгла маса от стъкло и метал и три стола. Всичко изглеждаше чисто ново.
— Вие двамата сядайте — каза Уелси. — Аз ще донеса храната.
Джон погледна към мивката. Беше от бял порцелан с медна батерия, която се извиваше високо и грациозно.
— Искаш да се измиеш ли? — каза тя. — Върви.
Имаше сапун в малка чинийка и той изми ръцете си, като внимаваше да изчисти всичко, дори чернилката под ноктите си. Двамата с Тормент седнаха, а Уелси дойде с чинии и купи, препълнени с храна. Царевични питки с месо, сирене и лют сос. Тя се върна за още.
— Ето, на това му викам истинска вечеря — каза Тормент, като си напълни чинията. — Уелси, това изглежда фантастично.
Джон оглеждаше подредената храна. На масата нямаше нищо, което би могъл да хапне. Можеше да им каже, че вече се е нахранил…
Уелси сложи пред него една купа. Беше пълна с бял ориз, залят с някакъв блед сос. Ароматът бе едва доловим, но приятен.
— Това ще се отрази добре на стомаха ти — рече тя. — А в соса има доста мазнини, което ще ти помогне да понапълнееш. За десерт съм ти приготвила бананов пудинг. Лесно смилаем е и има много калории.
Джон се втренчи в храната. Тя знаеше. Беше й известно точно какво може и не може да яде.
Купата пред него се замъгли. Той замига бързо. После още по-бързо.
Сви устни и стисна юмруци в скута си, докато кокалчетата му изпукаха. Нямаше да плаче като дете. Не искаше да се излага така.
Гласът на Уелси беше спокоен.
— Тор, ще ни оставиш ли за минутка?
Чу се шум от местене на стол и Джон усети твърда ръка върху рамото си. После тежестта се вдигна и се чуха стъпки, които се отдалечаваха от стаята.
— Отпусни се. Той излезе.
Джон затвори очи, наведе глава и сви рамене, а по бузите му потекоха сълзи.
Уелси премести един стол до него. Погали гърба му с бавни, леки движения.
Той се чувстваше благословен, че Тормент го е открил толкова бързо. Че тази къща, където щеше да остане, бе толкова хубава и чиста. Че Уелси е приготвила нещо специално за него, което стомахът му можеше да понесе.
Че и двамата зачитаха гордостта му.
Джон усети ръцете й да го придърпват. После го прегърнаха. Залюляха го.
Той попиваше милувките така, както пресъхналата пръст попива дъжда.