— Рот?
— Да?
Рейдж отвори уста, но гласът му изневери и той не успя да проговори.
В настъпилата тишина Рот каза:
— Всички ще сме до теб, когато имаш нужда от нас. Повикай ни, ако ти потрябва помощ. А когато дойде времето, тя ще бъде удостоена с пълната церемония за преминаване в Небитието, каквато заслужава една шелан на воин.
Рейдж затвори очи, стиснал силно клепачи.
— Благодаря ти… господарю.
По-късно същата вечер, застанала в банята, Мери четкаше косата си и я сушеше. Когато свърши, се погледна в огледалото и приглади кестенявите вълни. Пръстите й усещаха мекотата им, а на тази светлина цветът им наистина имаше златисти и червени оттенъци.
Не искаше да мисли, че отново ще окапе. Направо изхвърли мисълта от ума си. Бог й беше свидетел, щеше да има достатъчно време да се занимава с това, когато наистина се случеше.
— И днес си хубава, както и вчера — каза Рейдж, като излезе изпод душа. Докато се подсушаваше с хавлията, застана зад нея и изпрати въздушна целувка на отражението й. Тя се усмихна.
— Много ти благодаря, че покани Бела и Джон да дойдат тук. Тя ми стана много добра приятелка, а за него се тревожех.
— Не искам да прекъсваш връзката си с хората, само защото си тук. Освен това братството, поне понякога, трябва да се държи цивилизовано. Полезно е за нас.
— Много е мило от страна на Тормент и Уелси, че приеха Джон, нали?
— Тези двамата са най-добрите.
Рейдж й обърна гръб, за да излезе от банята, и очите на татуировката му се втренчиха в нея. Помисли си, че ефектът е призрачен, но не точно неприятен. Сякаш я гледаше куче-пазач, което иска тя да го погали.
Мери отиде до леглото и седна на ръба.
— Съжалявам, че не те оставих да спиш тази сутрин. Когато имам треска, се въртя и ритам много.
Рейдж излезе от гардероба, вдигайки ципа на черните си панталони.
— Изобщо не ми пречеше. Но можем ли да направим нещо за тези пристъпи?
— Всъщност не. Ще се преместя в друга спалня, ако ти преча. — Тя се засмя на погледа, който той й хвърли. — Добре, няма да го правя.
— Относно Хавърс. Надявах се, че може да направи нещо за теб.
— Не се тревожи. Благодаря ти, че се опитваш да помогнеш.
— Кога е следващото ти посещение при онколога?
— Скоро. Но да не говорим за това, съгласен ли си? Тази вечер ще бъде посветена на живота. Чувствам се добре и няма да пропилея нито една минутка.
Рейдж се усмихна леко, а очите му светнаха с одобрение и възхищение.
А тя си бе помислила, че може да го държи настрани от живота си? Глупачка.
Усмихна му се в отговор, очаквайки с нетърпение завършека на вечерта, когато щяха да останат сами. В тъмнината. И с нищо между тях…
Той отново се скри в гардероба, а тя тръгна след него с мисълта, че имат няколко минути преди началото на партито и можеха да започнат с прелюдията отсега. Докато той се взираше в официалните ризи, подредени на закачалки, тя сложи ръка на гърба му, точно върху рамото на звяра.
Рейдж се отдръпна рязко и отстъпи.
— Заболя ли те? — попита Мери.
Започна да обикаля около него, а той продължи да се обръща, така че двамата няколко пъти смениха местата си.
— Рейдж…
— Ако не побързаме, ще закъснеем.
Гласът му бе малко дрезгав, гръдните му мускули потрепваха.
— Какво ти е на гърба?
Той свали една риза от закачалката, навлече я и я закопча бързо.
— Гърбът ми е наред.
Рейдж я целуна леко по бузата и бързо се промъкна край нея. Вече в спалнята, отвори вратата, водеща към коридора, взе часовника си от нощното шкафче и го сложи на китката си. Пръстите му трепереха, докато го закопчаваше.
Точно когато Мери се готвеше да го попита какво не е наред, на вратата се появи Фюри.
— Здравей, братко. Здравей, Мери — каза той с усмивка. — Искате ли да слезем заедно?
Мери прикри разочарованието си. Едва ли би могла да измисли по-привлекателен начин да бъдат прекъснати. Блестящата, многоцветна коса на Фюри падаше върху широките му рамене, а дрехите му бяха направо убийствени. Костюмът му бе синьо-черен с едва забележимо райе, а бледорозовата риза подчертаваше силния му врат и великолепния му тен. Мокасините му бяха невероятно елегантни, двойните маншети на ризата му бяха закопчани с масивни златни копчета, а на кутрето си носеше диамантен пръстен.