Фюри имаше наистина перфектен вид. Двамата с Бела щяха да изглеждат добре заедно, помисли си Мери.
— Кажи ми, Фюри, запозна ли се вече с Бела?
Той се зае да оправя кърпичката в малкия джоб на сакото си, макар че тя си беше на място.
— Да, запознах се. Онази вечер, когато ти и момчето дойдохте в центъра.
— Тя ще дойде тази вечер.
— Знам.
— И в момента не излиза с никого.
Господи, това изчервяване наистина може да ти вземе ума, помисли тя. Фюри беше възхитителен.
— Той не се интересува от такива неща — каза Рейдж, докато закрепваше пистолет на кръста си.
Мери му хвърли недоволен поглед, който той не забеляза, защото обличаше сакото си.
— Ти също си сам — каза тя на Фюри. — Нали?
— О, със сигурност е сам.
— Рейдж, защо не го оставиш да отговори сам? Е, Фюри, ако и двамата сте свободни, защо не я поканиш някой път на вечеря?
Той приглади реверите си и се изчерви още повече.
— Ами, не знам.
— Тя наистина е фантастична…
Рейдж поклати глава и я изведе в коридора.
— Остави това, Мери. Хайде.
По средата на стълбището тя дръпна Рейдж и го спря. Когато Фюри отмина надолу, прошепна:
— Спри да се месиш. Двамата с Бела може да се харесат.
— Единственото, което Бела ще получи от него, е разговор.
— Какво по…
— Той не се занимава с жени.
— Гей ли е?
— Не, но не се опитвай да му натрапиш Бела. Няма да е честно и към двамата.
Мери обърна поглед към Фюри, който точно стъпваше върху мозаечния под на фоайето. Въпреки лекото накуцване, се движеше с увереността на човек, на когото всичко си му е на място. Но може би само изглеждаше така. Може да е бил ранен в битка.
— Да не е… нали се сещаш, импотентен?
— Доколкото знам, не е. Обрекъл се е на въздържание.
Господи, каква загуба, помисли си тя, проследявайки с поглед движенията на мъжа.
— Значи принадлежи на някакъв религиозен орден?
— Не.
— Тогава защо?
— Когато става дума за Фюри, всичко се свежда до неговия близнак Зейдист. Да, знам, че не си приличат.
Рейдж я побутна леко и тя отново заслиза по стълбите.
— Защо куца?
— Носи протеза. Загубил е половината от левия си крак.
— Господи, как?
— Прострелял го е.
Мери спря.
— Какво? Погрешка ли е станало?
— Не, нарочно. Хайде, Мери, можем да довършим разговора по-късно.
Хвана я за ръката и я поведе напред.
Бела прекоси вестибюла, придружена от догена, който я бе докарал в имението. Огледа се замаяна. Семейството й притежаваше огромна къща, но тя беше нищо в сравнение с тази. Това бе направо… кралски дворец. Което беше естествено, предположи тя, защото Слепия крал и кралицата му живееха тук.
— Добре дошла, Бела — произнесе дълбок мъжки глас. Обърна се и видя брата с многоцветната коса — онзи, който бе прекъснал разговора й със Зейдист във фитнеса.
— Аз съм Фюри. Срещали сме се. В гимнастическия салон.
— Боецо — каза тя, като направи дълбок поклон. Беше трудно да не се възхитиш от братята, особено от някой като този. Толкова едър. Толкова… Тази коса истинска ли беше?
— Радваме се, че успя да дойдеш. — Той й се усмихна, жълтите му очи бяха топли. — Ела, нека ти помогна с палтото.
Тя съблече дрехата си и я преметна върху ръката си.
— Не мога да повярвам, че съм тук, ако трябва да бъда искрена. Мери! Здравей!
Двете се прегърнаха, а после заговориха с Фюри. Скоро Бела се чувстваше съвсем сигурна до боеца. У него имаше нещо толкова успокояващо и внушаващо доверие, а тези очи бяха неустоими. Наистина бяха жълти.
Но колкото и да бе привлекателен, тя търсеше брата с белега. Докато поддържаше разговора, незабелязано оглеждаше просторното, пъстроцветно фоайе. Зейдист не се виждаше наоколо. Може би щеше да пропусне партито. Не изглеждаше общителен, това беше сигурно.
Мери се отдели от нея, за да отиде при Рейдж, но Бела твърдо реши да не се чувства изоставена. За бога, така или иначе, не й беше работа да преследва някого като Зейдист.