Тя се изчерви и закри очите си с ръка.
О, разбира се. Сега той си мисли за секс.
Вдишвайки дълбоко, тя долови еротичния, тъмен аромат, който Рейдж излъчваше винаги когато искаше да е с нея. Повдигна ръката си и го погледна.
Той се взираше в нея като омагьосан. А зениците му бяха бели и блестяха като току-що навалял сняг.
Мери спря да диша.
Там вътре има нещо, помисли тя. Нещо друго я гледаше през втренчените му очи.
Фюри се приближи усмихнат.
— Иди си намери друго място, ако ще правиш така, Холивуд. Нямаме нужда да ни напомняш за всичко, което имаш.
Шляпна го по рамото с длан.
Рейдж се извърна вихрено и щракна със зъби към ръката на брата. Звукът от затварянето на челюстите му беше достатъчно силен, за да прекрати всички разговори в стаята.
Фюри отскочи назад и отдръпна ръката си.
— За бога, Рейдж! Какъв ти е… По дяволите. Очите ти. Променили са се.
Рейдж пребледня и залитна настрани, премигвайки.
— Съжалявам. По дяволите, Фюри, дори не знаех, че съм…
Всички мъже в стаята оставиха нещата, които държаха в ръце, и го наобиколиха.
— Колко време има до промяната? — попита Фюри.
— Махнете жените — нареди някой. — Заведете ги горе.
Въздухът се изпълни с шум от хора, напускащи залата. Вишъс стисна ръката на Мери.
— Ела с мен.
— Не — съпротивляваше се тя. — Стига. Искам да остана с него.
Рейдж извърна очи към нея и предишният странно вторачен поглед веднага се върна. После белите му очи се преместиха върху Вишъс. Устните на Рейдж откриха зъбите му и той изрева оглушително като лъв.
— Ви, пусни я. Веднага — каза Фюри.
Ви пусна ръката на Мери, но й прошепна:
— Трябва да се махнеш оттук.
Няма да стане, помисли си тя.
— Рейдж? — каза тихо Мери. — Какво става?
Той тръсна глава, отклони очи от нея и се подпря на мраморната камина. На лицето му заблестя пот. Тялото му се напрегна, сякаш се опитваше да я измести.
Времето едва ли не спря, докато той се бореше със себе си. Дишаше дълбоко и бързо, а ръцете и краката му трепереха. Мина доста време, преди тялото му да се отпусне и напрежението да се стопи. С каквото и да се беше борил, той бе победителят. Но бе спечелил с последни сили.
Отвори очи. Бяха възвърнали нормалния си вид, но той бе ужасно блед.
— Съжалявам, братя — промълви Рейдж.
После погледна към Мери и отвори уста. Но вместо да проговори, наведе глава, сякаш изпитваше срам.
Мери мина през стената от мъжки тела и сложи длани върху лицето му.
Той пое рязко дъх от изненада, а тя го целуна по устата.
— Да видим номера с черешата. Хайде.
Мъжете, застанали край тях, бяха замръзнали от учудване — усещаше го във втренчените им погледи. Рейдж също бе потресен. Но тя го загледа настойчиво и той започна да дъвче, като въртеше дръжката със зъби.
Тя погледна към бойците зад себе си.
— Той е добре. И двамата сме добре. Вървете да си довършите играта или каквото там правите? Трябва му малко време, а като го гледате всички така, не му помагате.
Фюри се засмя тихо и отиде при билярдната маса.
— Наистина е невероятна.
Ви взе щеката и чашата си.
— Да, наистина.
Партито се върна към нормалния си ход, Бела и Уелси слязоха отново, а Мери погали Рейдж по лицето и врата. Той сякаш не можеше да я погледне в очите.
— Добре ли си? — попита тихо тя.
— Толкова съжалявам…
— Остави тези съжаления. Каквото и да е това, не можеш да го избегнеш, нали?
Той кимна.
— Значи няма за какво да се извиняваш.
Искаше да разбере какво се бе случило току-що, но не тук и не сега. Понякога да се държиш като нормален бе най-доброто противодействие на странностите. Правилото „преструвай се, докато стане истина“ беше по-ефективно от всички празни приказки на психоаналитиците.
— Мери, не искам да се страхуваш от мен.
Тя погледа известно време как устата и челюстта му си играят с черешовата дръжка.
— Не се страхувам. Ви и Фюри може би щяха да си имат известни неприятности, но мен нямаше да ме нараниш. Нямам представа защо съм толкова сигурна. Просто го знам.
Той въздъхна дълбоко.
— Господи, обичам те. Наистина, наистина те обичам.