Тя инстинктивно движеше хълбоците си, триеше се в пръстите му, наслаждаваше се на прекрасното усещане от допира му. Той отскочи назад.
— Махай се оттук.
Объркана и възбудена до полуда, тя се олюля, докато се изправяше.
— Какво?
Зейдист отиде до вратата, отвори я рязко и се втренчи в пода. Когато тя не помръдна, той изръмжа:
— Излизай!
— Защо…
— Господи, призлява ми от теб.
Бела усети как кръвта се отдръпва от лицето й. Смъкна полата си надолу, оправи блузата и сутиена си с треперещи пръсти. После избяга от стаята.
Зейдист затръшна вратата и се втурна към банята. Вдигна бързо тоалетната седалка, наведе се и повърна ябълката, която бе изял. Пусна водата и се отпусна на пода, разтреперан и замаян.
Опита се да вдиша дълбоко няколко пъти, но усещаше единствено аромата на Бела. Прелестната й, необяснима възбуда беше върху пръстите му. Свали бързо пуловера си и го уви около ръката си в желанието си да прикрие уханието.
Господи, съвършената й мекота, като сатен. Разкошният аромат на страстта й.
От сто години нито една жена не се беше възбуждала от него. Не и от времето, когато беше кръвен роб. А тогава… той не го искаше, беше привикнал да се страхува точно от тази възбуда.
Опита се да съсредоточи мислите си върху настоящето, но миналото го влечеше надолу.
Върна се обратно в килията, прикован, тялото му не му принадлежеше. Усети ръцете на Господарката и миризмата на мехлема, с който тя трябваше да го маже, за да получи ерекцията, която й бе нужна. А после го възсядаше и не спираше, докато не си получи оргазма. След това го връхлиташе болката от ухапването и смукането, докато тя се хранеше от вените му.
Всичко се върна. Изнасилванията. Унижението. Десетилетията насилие, докато загуби всякаква представа за време, докато бе почти мъртъв и останаха само непрекъснатите удари на сърцето и несъзнателното повдигане и спускане на гърдите му.
Чу странен звук. Осъзна, че стене.
О… Бела.
Изтри чело с ръката си. Бела. Господи, бе го накарала да се срамува от белезите и от грозотата си, от съсипаното си тяло и от тъмната си, противна природа.
На партито тя свободно разговаряше с братята му и с жените, усмихваше се, смееше се. У нея имаше чар и непринуденост, които говореха за спокойния живот, който бе водила. Сигурно никога не бе чувала и една лоша дума, не се беше сблъсквала с безсърдечна постъпка. Със сигурност не бе проявявала жестокост или грубост към никого. Беше достойна жена, съвсем различна от пропадналите курви, от които се хранеше.
Не й повярва, когато му каза, че иска да легне с него, но наистина беше така. Точно това означаваше влагата й, мека като коприна. Жените можеха да лъжат за много неща, но не и за това. Никога за това.
Зейдист потръпна. Когато я принуди да се наведе и докосна гърдите й, възнамеряваше да спре, въпреки думите си. Смяташе, че ще я уплаши, така че да го остави на мира. Щеше да я допусне до себе си и после да я отблъсне, преди да я отпрати да си върви.
Само че тя го искаше искрено.
Припомни си усещането, когато плъзна длан между бедрата й. Беше толкова… мека. Така невероятно топла, гладка и влажна. Първата жена, която бе готова за него. Не знаеше какво да направи и в объркването му при него се завърна Господарката. Видя лицето й и усети тялото й върху своето.
Когато идваше при него, Господарката винаги беше възбудена и полагаше голямо старание той да е наясно с това, макар че никога не го караше да я докосва с ръце. Беше умна. След всичко, което му бе причинила, той би я разкъсал като бясно животно, ако можеше. И двамата го знаеха. Окованата заплаха, която той представляваше, я възбуждаше.
Замисли се защо Бела се чувства привлечена от него. Беше поради същата причина, нали? Секс, при който тя да доминира. Окованият звяр, който да използва за удоволствие.
Или в случая с Бела той беше опасният мъжкар, който й бе нужен, за да изживее приключение.
Отново му се повдигна. Приведе се над тоалетната.
— Мислех, че си просто жесток — каза Бела зад него. — Не знаех, че наистина ти призлява от мен.
По дяволите. Не беше заключил вратата.
Бела обви ръце около тялото си. Това надхвърляше и най-невероятните неща, които би могла да си представи. Зейдист бе прострян полугол пред тоалетната, пуловерът му бе увит около ръката му, мъчителните вдишвания на пресъхналото му гърло го караха да потръпва.