Докато той ругаеше, тя се загледа в тялото му. Мили боже, гърбът му. Широките му плещи бяха набраздени от белези, свидетелстващи за отдавнашни удари с камшик, които, като белега на лицето му, по някаква причина не бяха зараснали добре. Макар че тя не можеше да се досети как е станало това.
— Защо си пак в стаята ми? — попита той, а гласът му отекна в банята.
— Ами… исках да ти се разкрещя.
— Имаш ли нещо против първо да приключа с повръщането?
Водата плисна и заклокочи, докато той пускаше водата.
— Добре ли си?
— Да, голяма веселба е.
Тя влезе в банята и веднага й направи впечатление, че е много чиста, блестящо бяла и абсолютно безлична.
За части от секундата Зейдист се изправи и се обърна към нея.
Тя прикри възклицанието и изненадата си.
Макар очевидно силни, мускулите му бяха релефно очертани, всеки един се виждаше отделно и ясно. За воин, за мъж изобщо, той беше слаб, прекалено слаб. Изглежда, наистина гладуваше. Освен това, имаше белези и по гърдите, макар и само на две места — върху левия гръден мускул и на дясното рамо. И двете му зърна бяха продупчени — сребърни халки с малки топчета блестяха на светлината, когато вдишваше и издишваше.
Но не тези неща я стреснаха. Шокът дойде от широките ивици, татуирани около врата и китките му.
— Защо имаш белези на кръвен роб? — прошепна тя.
— Сети се сама.
— Но това…
— Не би могло да се случи на някой като мен?
— Да. Ти си боец. Благородник.
— Съдбата е жестока кучка.
Сърцето й се отвори и всичко, което бе мислила за него, се промени. Той вече не беше вълнуващо предизвикателство, а мъж, когото искаше да утеши. Да приласкае. Да го прегърне. Пристъпи към него, без да мисли.
Черните му очи се присвиха.
— Наистина не те съветвам да ме доближаваш. Особено сега.
Не го послуша. Започна да скъсява разстоянието между тях, а той отстъпваше, докато се намери в ъгъла между стъклената врата на душ-кабината и стената.
— Какво правиш, по дяволите?
Тя не отговори, защото не бе сигурна.
— Махни се — сопна се той.
Отвори уста, а кучешките му зъби се издължиха като на тигър. Това я спря за малко.
— Може би мога…
— Да ме спасиш или някаква такава глупост? О, да. В твоите фантазии това е моментът, когато се очаква да бъда омагьосан от очите ти. Да предам същността си на звяр в ръцете на девицата.
— Аз не съм девица.
— Е, браво на теб.
Тя протегна ръка, искаше да я сложи върху гърдите му. Точно върху сърцето.
Той се отдръпна от нея, притискайки се в мрамора. Цялото му тяло се покри с пот. Наведе глава настрани, присви очи и лицето му се сгърчи. Гърдите му се повдигаха бързо от тежкото дишане, сребърните халки на зърната му проблясваха.
Гласът му изтъня до едва доловим звук.
— Не ме докосвай. Не мога… Не понасям да ме докосват, разбираш ли? Боли ме.
Бела спря.
— Защо? Защо те…
— Просто се махни оттук, по дяволите, моля те. — Едва произнасяше думите. — Готов съм да унищожа нещо. И не искам да си ти.
— Няма да ме нараниш.
Той затвори очи.
— По дяволите. Какво не ви е наред на вас, изтънчените? Възпитавали са ви да получавате сексуални наслади, като измъчвате хората ли?
— Мили боже, не. Просто искам да ти помогна.
— Лъжкиня! — избухна той, а очите му изведнъж се отвориха широко. — Ти си просто лъжкиня. Не искаш да ми помогнеш, искаш да мушкаш гърмящата змия с пръчка, само за да видиш какво ще стане.
— Не е вярно. Поне… не сега.
Погледът му стана студен и празен. А гласът му изгуби всякаква изразителност.
— Искаш ли ме? Прекрасно. Можеш да ме имаш.
Зейдист се спусна към нея. Свали я на пода, обърна я по очи и изви ръцете й зад гърба. Усещаше студения мрамор под лицето си, докато коленете му разтваряха краката й. Чу се звук от късане. Бикините й.
Тя се вцепени. Нито мислите, нито чувствата й успяваха да следят бързите му действия. Но тялото й знаеше какво иска. Щеше да го приеме в себе си, независимо дали е ядосан или не.
Тежестта на тялото му за миг се вдигна от нея и тя чу звук от смъкване на цип. После той отново лежеше върху нея и нямаше нищо между огромната му ерекция и нейната сърцевина. Но той не продължи. Само дишаше тежко, застинал на място, тя усещаше дъха му като порив на вятър в ухото си, толкова силен… Хлипаше ли?