Главата му се отпусна върху врата й. После той се претърколи встрани и за миг се притисна в нея, преди да се отдръпне. Легна по гръб и закри лицето си с ръце.
— О, господи… — стенеше. — Бела…
Искаше да протегне ръка към него, но той бе толкова напрегнат, че не посмя. Изправи се несръчно на крака и погледна надолу. Панталоните бяха смъкнати около бедрата му, възбудата му бе изчезнала.
Господи, тялото му бе толкова окаяно. Стомахът му бе хлътнал. Тазовите кости изпъкваха под кожата. Сигурно наистина пие само от хора, помисли си тя. И изобщо не яде достатъчно.
Загледа се в татуираните ивици, покриващи китките и врата му. И в белезите.
Унищожен. Не наранен.
Макар че в този момент се срамуваше да го признае, тъмната му страна наистина бе онова, което я привличаше най-силно. Бе толкова различно, напълно противоположно на всичко, което бе научила от живота. То го правеше опасен. Вълнуващ. Секси. Но онова беше въображаемо. Това, което виждаше сега, беше истинско.
Той страдаше. И в това нямаше нищо привлекателно или вълнуващо.
Взе хавлия, отиде до него и внимателно зави голата му плът. Той подскочи, после притисна хавлията до себе си. Когато погледна към нея, тя видя, че очите му са зачервени, но в тях нямаше сълзи. Може би не беше плакал.
— Моля те… остави ме — каза той.
— Искам…
— Тръгвай. Веднага. Без да искаш, без да се надяваш. Без нищо. Просто си върви. И никога повече не ме доближавай. Закълни се. Закълни се.
— Аз… обещавам.
Бела мина бързо през спалнята му. Когато се отдалечи достатъчно по коридора, спря и оправи косата си с пръсти, опита се да я приглади. Усещаше бикините около кръста си и ги остави така. Нямаше къде да ги сложи, ако ги свалеше.
Долу партито беше в разгара си и тя се почувства не на място, празна. Отиде при Мери, каза й довиждане и се огледа за някой доген, който да я откара до дома й.
Но тогава Зейдист влезе в залата. Беше се преоблякъл в бели спортни дрехи и носеше в ръка черна чанта. Без изобщо да погледне към нея, се приближи зад Фюри, който стоеше на няколко крачки встрани.
Фюри се обърна и се отдръпна, когато видя чантата.
— Не, Зи. Не искам…
— Или ще го направиш ти, братко, или ще намеря някой друг, който иска.
Подаде му чантата.
Фюри се втренчи в нея. После я взе. Ръката му трепереше. Двамата излязоха заедно.
41.
Мери остави празните чинии до мивката и подаде на Рейдж един поднос, за да съберат заедно останалите неща. Партито вече бе свършило и всички помагаха в разтребването. Когато излязоха във фоайето, тя каза:
— Толкова е хубаво, че Уелси и Тор взеха Джон при себе си. Искаше ми се да го видя тази вечер, но се радвам, като знам, че е в добри ръце.
— Тор ми каза, че горкото хлапе не може да стане от леглото, толкова е изтощено. Само ядял и спял. Ей, между другото, мисля, че си права. Фюри като че ли харесва Бела. Почти през цялото време я гледаше. Не съм го виждал да прави така преди.
— Но след това, което каза за…
Докато минаваха край стълбището, под него се отвори скрита врата.
Излезе Зейдист. Лицето му бе насинено, ризата му беше разкъсана. По него имаше кръв.
— О, по дяволите — промърмори Рейдж.
Братът ги отмина, черните очи със стъклен поглед не се обърнаха към тях. Леката усмивка на задоволство изглеждаше съвсем не на място на лицето му, сякаш бе получил хубава вечеря или добър секс вместо жесток бой. Качи се бавно по стълбите, единият му крак се прегъваше трудно.
— Най-добре да отида да видя Фюри. — Рейдж подаде подноса на Мери и я целуна леко. — Може да се забавя.
— Защо Фюри би… О… господи…
— Само защото е принуден. Това е единствената причина, Мери.
— Добре… Остани колкото трябва.
Но преди Рейдж да стигне до вратата, Фюри влезе, облечен в спортен екип. Изглеждаше изтощен като Зейдист, само че по него нямаше никакви белези. Не, не беше така. Кокалчетата на ръцете му бяха подути и разранени, а по гърдите му имаше размазани петна от кръв.
— Хей, братко — каза Рейдж.
Фюри се огледа, сякаш с изненада откриваше къде се намира. Рейдж пристъпи и застана пред него.