Очите му светеха в бяло.
Опитвайки се да го успокои, тя го погали по гърба, но почувства нещо върху кожата му. Някакъв релеф. Като линии.
— Рейдж, има нещо на…
Той отскочи от нея и веднага тръгна към вратата.
— Рейдж?
Тя грабна нощницата си и го последва, докато я обличаше.
В коридора той спря да закопчее панталона си и Мери едва не изпищя. Татуировката беше оживяла. Беше се надигнала от гърба му, формите хвърляха сенки.
И се движеше, въпреки че той стоеше. Огромният дракон кипеше от ярост. Очите му се взираха точно в нея, а през тялото му преминаваха вълни.
Търсеше начин да се освободи.
— Рейдж?
Той се втурна, бърз като светкавица, слезе във фоайето и изчезна в скритата под стълбището врата.
И не спря да тича, докато не стигна почти до края на тренировъчния център. Стигна до съблекалнята, отвори вратата и влезе в банята. Пусна единия от душовете, свлече се, опрял гръб на покритата с плочки стена и седна под студената струя.
Беше ужасяващо ясно. Трептенето. Тихото бучене. Появяваха се винаги когато бе близо до Мери. И особено когато беше възбудена.
Господи, как не го беше разбрал преди? Може би просто искаше да избяга от истината.
Да бъде с Мери, беше нещо различно, защото… той не беше единственият, който искаше да я люби.
Звярът също я искаше.
Звярът искаше да излезе, за да я вземе.
42.
Бела се прибра у дома си, но не можа да се успокои. Писа един час в дневника си, после се преоблече в дънки и широк пуловер и си сложи топло яке с качулка. Навън падаха леки снежинки и се въртяха в нестройни вихрушки от студен въздух.
Тя вдигна ципа на якето и тръгна през ливадата, където тревата беше по-висока и по-неравна.
Зейдист. Не можеше да затвори очи, без да го види легнал по гръб в онази баня.
Унищожен. Не наранен.
Спря и се загледа в снега.
Беше му дала дума, че няма да му досажда, но не искаше да спази обещанието си. Бог да й е на помощ, искаше да опита още веднъж.
В далечината видя някой да обикаля къщата на Мери. Бела замря от страх, но после видя тъмната коса и разбра, че това не е лесър.
Очевидно Вишъс инсталираше охранителната система. Махна му с ръка и тръгна към него.
Тя много хареса Ви, след като поговори с него на партито. Той притежаваше онзи вид интелигентност, която при вампирите обикновено изместваше всяко умение за социално общуване. Но при този воин двете неща вървяха в комплект. Той беше привлекателен, силен, знаеше всичко, беше от онези мъже, които те карат да мечтаеш за бебета само за да запазиш тяхната ДНК в генната банка.
Чудеше се защо носи онази черна кожена ръкавица. И защо има татуировки отстрани на лицето. Може би щеше да попита за тези неща в някой удобен момент.
— Мислех, че няма да се наложи да се занимаваш с това сега — извика тя, като се качи на терасата. — Защото Мери е…
Тъмнокосата фигура, която пристъпи пред нея, не беше Вишъс. И не беше живо същество.
— Дженифър? — каза лесърът със страхопочитание.
Бела замръзна за част от секундата. После се обърна и побягна. Не се спъна, не се поколеба. Прекоси ливадата бързо и уверено, въпреки че беше ужасена. Ако успееше да се добере до къщата си, щеше да заключи лесъра отвън. Докато той успееше да счупи стъклото, за да влезе, тя щеше вече да е в мазето, където никой не можеше да проникне. Щеше да се обади на Ривендж и да се измъкне през подземния тунел до другата страна на двора.
Лесърът беше зад нея — тя чуваше тежките му стъпки и шума от дрехите му — но не я настигаше. Двамата тичаха през хрущящата замръзнала трева. Отправяйки поглед към приветливите светлини на къщата си, тя напрегна мускули, за да увеличи скоростта.
Първият удар на болката я прониза в бедрото. Вторият — в средата на гърба, през якето.
Краката й се забавиха, ходилата й се превърнаха в огромни плавници. После разстоянието, което трябваше да преодолее, стана по-голямо, простря се до безкрая, но тя все пак продължи да тича. Докато стигне до задната врата, вече залиташе. Някак си влезе вътре и се опита да затвори резето, но пръстите й сякаш бяха останали без кости.
Най-после се обърна и се спусна към мазето. Звукът от ритането на остъклената врата беше странно тих, сякаш се случваше някъде много, много далеч.