Когато тя се наведе да разгледа мазните следи, Бъч каза:
— Не се допирай до това нещо. Това е кръв на лесър.
Тя затвори очи. Онези мъже от парка бяха хванали Бела.
— Спалнята й в мазето ли е? — попита той.
— Така ми каза.
Слязоха тичешком в мазето и намериха двойната врата, водеща към стаята й, широко отворена. Няколко от чекмеджетата на скрина бяха разхвърляни, изглежда някои от дрехите й бяха взети. В което изобщо нямаше смисъл.
Докато се качваха към кухнята, Бъч вдигна капака на мобилния си телефон.
— Ви? Имаме влизане с взлом. У Бела. — Огледа черните петна по един счупен стол. — Била се е храбро. Но мисля, че лесърите са я отвлекли.
Рейдж притискаше мобилния телефон между ухото и рамото си и в същото време обличаше кожените си дрехи.
— Ченге? Дай да говоря с Мери.
Чу се шумолене, после тя се обади:
— Ало? Рейдж?
— Здравей, мила, добре ли си?
— Да.
Гласът й трепереше силно, но какво облекчение беше само да го чуе.
— Идвам да те взема. — Грабна кобура и напъха крака в тежките си ботуши. — Слънцето тъкмо се скрива, така че веднага ще дойда.
Искаше тя да е в безопасност и у дома, докато той и братята преследват тези негодници.
— Рейдж… О, господи, Рейдж, какво ще й направят?
— Не знам. — Беше лъжа. Знаеше точно какво правят с Бела. Господ да й е на помощ. — Чуй ме, знам, че се тревожиш за нея. Но в момента искам да мислиш за себе си. Залепи се за Бъч и не се отделяй от него, разбра ли?
Щеше да стане по-бързо, ако се дематериализираше, за да отиде при нея, отколкото ако чакаше ченгето да я докара с колата. Никак не му харесваше да е изложена на опасност.
Докато прибираше кинжалите в ножницата, осъзна, че от телефона се чува само тишина.
— Мери? Чу ли какво ти казах? Мисли за себе си. Стой до Бъч.
— Точно до него съм.
— Добре. Стой така. И не се тревожи, все някак ще си върнем Бела. Обичам те.
Той затвори телефона и навлече тежкото манто. Изхвърча в коридора и се блъсна във Фюри, който беше облечен в кожа и напълно въоръжен.
— Какво става, по дяволите? — Зейдист приближаваше по коридора. — Получих много тревожно съобщение от Ви за някаква жена…
— Лесърите са хванали Бела — каза Рейдж, като преглеждаше пистолета си.
От Зи полъхна студена вълна като силен вятър.
— Какво каза?
Рейдж смръщи вежди при този емоционален изблик.
— Бела. Приятелката на Мери.
— Кога?
— Не знам. Бъч и Мери са в къщата й…
Зейдист изведнъж изчезна.
Рейдж и Фюри го последваха веднага, като се дематериализираха, за да отидат в дома на Бела. Тримата се качиха заедно, тичайки по предното стълбище на къщата.
Мери беше в кухнята, точно до Бъч, който проверяваше нещо на пода, Рейдж се втурна вътре като вихрушка, хвана я и я прегърна толкова силно, че костите им изпукаха.
— Ще те закарам у дома — промълви той, скрил лице в косата й.
— Мерцедесът е до нейната къща — каза Бъч, като се изправи от пода, където бе разглеждал черните петна.
Хвърли връзка ключове на Рейдж.
Фюри ругаеше, докато изправяше един стол.
— Какво е станало?
Ченгето поклати глава.
— Мисля, че са я отвлекли жива, ако съдя по тези обгорени ивици, водещи към вратата. Следите от кръвта й са изгорели, когато слънцето ги е огряло…
Рейдж тръгна към вратата с Мери, а Бъч внезапно замълча и хвърли тревожен поглед към нея. Последното, което й трябваше, беше да слуша противните подробности.
Ченгето продължи:
— Освен това нямат никаква полза от нея, ако е мъртва… Зейдист? Добре ли си?
Излизайки, Рейдж хвърли поглед през рамо към Зи.
Той се тресеше от гняв, лицето му трептеше около белега под лявото око. По дяволите, изглеждаше сякаш ще се пръсне, само дето беше трудно да повярваш, че отвличането на една жена го засяга по един или друг начин. Рейдж се спря.
— Зи, какво ти става?
Братът се обърна настрани, сякаш не искаше да го гледат, после се наведе още повече към прозореца, до който стоеше. С глухо ръмжене той се дематериализира.
Рейдж погледна навън. Видя само хамбара на Мери в другия край на поляната.