От устата й излезе тиха въздишка. Какъв мъж. Вампир. Каквото и да е.
Той й хвърли поглед през рамо.
— Добре ли си?
Всъщност цялото й тяло бе пламнало.
— Мери?
— Чувствам се добре. Превъзходно дори. — Сведе поглед и прояви силен интерес към многото обувки, подредени в редица на пода. — Ще се лекувам сама с колекцията ти от филми, докато накрая не изпадна в кома, изкуствено предизвикана от културната дрога.
Той се наведе да обуе чорапите си, а очите й останаха приковани в кожата му — гола, гладка и златиста…
— Относно спането — каза той. — Аз ще спя на пода.
Тя си помисли, че много би искала да е в това огромно легло заедно с него.
— Не бъди глупав, Рейдж. И двамата сме възрастни. А леглото е достатъчно голямо в него да спят шестима.
Той се поколеба.
— Добре. Обещавам да не хъркам.
А можеш ли също така да обещаеш да не я докосваш?
Облече черна риза с къси ръкави и обу тежки ботуши. След това втренчи поглед в металния шкаф, който заемаше цяла една стена, от пода до тавана.
— Мери, защо не се върнеш в спалнята? Имам нужда от минутка усамотение. Окей?
Тя се изчерви и се обърна.
— Съжалявам, не исках да наруша личното ти пространство…
Той хвана ръката й.
— Не е това. Възможно е да не ти хареса онова, което ще видиш.
След днешния ден едва ли бяха останали много неща, които биха могли да я шокират.
— Давай — прошепна. — Прави… каквото трябва.
Рейдж погали китката й, след това отвори металния шкаф. Извади празен черен кожен кобур, преметна го през рамо и го закопча под гърдите си. После широк полицейски колан. Но по него, както и в кобура, нямаше нищо.
Погледна я. И извади оръжията.
Два дълги кинжала с черни остриета, които прибра в ножниците на гърдите си с дръжките надолу. Лъскав пистолет, чийто пълнител провери с бързи и уверени движения, преди да го сложи в кобура на бедрото си. Шурикени и матовочерни пълнители, които затъкна в колана си. И още един по-малък нож, който скри някъде. Свали от закачалката дългото си черно кожено палто, облече го и потупа джобовете. Извади още един пистолет от металния шкаф с оръжията, огледа го набързо и го скри в кожените гънки. Пусна още няколко шурикена в джобовете си. И още една кама.
Обърна се с лице към нея, а тя започна да отстъпва.
— Не ме гледай така, сякаш съм непознат, Мери. Под всичко това съм пак самият аз.
Тя не спря, докато не се удари в леглото.
— За мен си непознат — прошепна тя.
Лицето му стана твърдо като камък, а гласът му — безизразен.
— Ще се върна преди зазоряване.
Излезе без никакво колебание.
Мери не знаеше колко дълго е седяла с поглед, втренчен в килима. Но когато вдигна глава, отиде право до телефона и грабна слушалката.
24.
Бела отвори вратичката на фурната, хвърли поглед на вечерята и се предаде.
Каква отврат.
Грабна две кухненски кърпи и извади тавичката с рулото „Стефани“. То се беше свило и вече не заемаше целия съд, а отгоре бе почерняло и напукано. Не ставаше за ядене. Беше по-подходящо за строителен материал, отколкото за вечеря. Още няколко подобни готварски постижения и малко хоросан и щеше да има стената около терасата, която искаше.
Затвори вратичката с хълбок. Беше готова да се закълне, че супермодерната печка „Викинг“ я гледа гневно. Лошите чувства бяха взаимни. Брат й беше обзавел къщата й и се бе постарал тя да има само най-доброто. Ривендж винаги вършеше нещата по този начин. За него нямаше никакво значение, че тя предпочита да има старомодна кухня и скърцащи врати и да гледа с обич как домът й остарява заедно с нея. Бог да й е на помощ, ако възрази срещу всичките тези мерки за сигурност. Единственият начин да й разреши да се премести беше да го остави да се погрижи домът й да бъде защитен от пожар и куршуми, да го направи непревземаем като музей.
Да, не беше много весело да имаш брат, който обича да командва и е с манталитета на надзирател.
Взе тавата и тръгна към френския прозорец. И в този миг звънна телефонът.