— Не очаквах да си будна — прошепна той и прокара длан нагоре и надолу по гърба й.
— Не можах да заспя.
— Казах ти — тук си в безопасност, Мери. — Пръстите му се спряха в основата на врата й и започнаха да я масажират. — По дяволите, напрегната си. Сигурна ли си, че си добре?
— Да. Наистина.
Ръката му престана да се движи.
— Някога отговаряла ли си искрено на този въпрос?
— Току-що. — Приблизително.
Той поднови ласките.
— Ще ми обещаеш ли нещо?
— Какво?
— Ще ми кажеш ли когато не си добре? — В гласа му долови закачлива нотка. — Знам, че си силна, така че няма да се тревожа прекалено. И ти не трябва да се безпокоиш, че ще полудея от тревога.
Тя се засмя.
— Обещавам.
Той постави длан под брадичката и повдигна лицето й нагоре. Гледаше я сериозно.
— Ще ти напомням за това. — Целуна я по бузата. — Ще сляза в кухнята да хапна нещо. Искаш ли да дойдеш с мен? Сега в къщата е спокойно. Братята са още навън.
— Разбира се. Само да се преоблека.
— Просто наметни някой от моите халати. — Отиде до шкафа и извади дреха от мека черна материя с размерите на палатка. — Харесва ми идеята да носиш нещо мое.
Помогна й да се облече, а на лицето му играеше самодоволна мъжка усмивка. Тя й казваше, че му принадлежи. И, по дяволите, перфектно му подхождаше.
Когато приключиха с леката среднощна закуска и се върнаха в стаята му, Рейдж откри, че му е трудно да се концентрира. Странното жужене отново го изпълваше, беше по-лошо от всякога. Беше силно възбуден, тялото му гореше в пламъци и той се страхуваше, че кръвта във вените му ще пресъхне.
Мери се върна в леглото, а той взе набързо душ и се запита дали не е по-добре да облекчи ерекцията си, преди да се върне в стаята. Членът му беше твърд, силно напрегнат и страшно го болеше, а водата, която се стичаше по тялото му, го караше да мисли за докосванията на Мери. Погали го с ръка и си спомни как тя извиваше тяло към устата му, докато той доставяше удоволствие на нежните й тайни места. Свърши след по-малко от минута. Самотният оргазъм не му помогна. Тялото му като че ли знаеше, че истинското освобождение е в спалнята и нямаше намерение да позволи да му пробутват заместители.
Изруга, спря душа, подсуши се и отиде до гардероба. Като се молеше Фриц да се е погрижил за абсолютно всичко, започна да търси и откри — благодаря ти, Господи — пижама, която никога досега не бе използвал. Облече я и отгоре, за всеки случай, се наметна с халат в същия цвят.
Направи гримаса — чувстваше се така, сякаш е облякъл поне половината дрехи в гардероба си. Но нали това бе целта му.
— Да не ти е горещо? — попита той, след като запали от разстояние една свещ и изключи осветлението.
— Не, перфектно е.
А на него му се струваше, че се намира в тропиците. Температурата се повиши още повече, като приближи до леглото. Седна възможно най-далеч от нея.
— Мери, след около час, в четири и четирийсет и пет, ще чуеш как външните щори се спускат, за да изолират светлината на деня. Плъзгат се по улеи и шумът не е чак толкова силен, но не искам да се стреснеш.
— Благодаря.
Рейдж легна върху завивката и кръстоса глезените си. Всичко извикваше раздразнение у него — горещината в стаята, пижамата, халатът. Сега разбираше как се чувстват подаръците, обвити в хартии и панделки — задушаваха се.
— Така облечен ли спиш обикновено? — попита тя.
— Да.
— Тогава защо халатът е все още с етикета?
— В случай че поискам още един такъв.
Обърна се с гръб към нея, после отново легна по гръб и втренчи поглед в тавана.
След минута опита по корем.
— Рейдж. — Гласът й бе прекрасен в полумрака и тишината.
— Какво?
— Спиш гол, нали?
— Да.
— Виж, можеш да се съблечеш. Голотата ти няма да ме обезпокои.
— Не искам да се чувстваш… неудобно.
— Много повече ме смущава непрекъснатото ти обръщане насам-натам. Чувствам се като палачинка, която подмятат нагоре-надолу.
По всяко друго време щеше да се засмее на тона, с който му говореше — сякаш беше майка, която се опитва да вразуми непослушното си дете, но горещата издутина между краката му изсмукваше чувството му за хумор.