О, по дяволите, ако мислеше, че дрехите ще му помогнат да се контролира, значи си бе изгубил ума. Желаеше я така отчаяно, че с изключение на метална ризница, нищо, което би могъл да облече, не би имало никакво значение.
Изправи се и се съблече — с гръб към нея. С известна доза финес и грация успя да се пъхне под завивките, без да й позволи да види демонстрацията на желанията му. Нямаше нужда тя да знае за чудовищната му възбуда.
Отново легна с гръб към нея.
— Мога ли да я докосна?
Ерекцията му се изправи още повече, приемайки, че предложението се отнася до нея.
— Какво по-точно искаш да докоснеш?
— Татуировката.
Господи, беше така близо до него, а и този неин глас — толкова сладък и красив, като магия… Обаче напрегнатото жужене в тялото му го караше да се чувства неспокоен.
След като не получи отговор, тя прошепна:
— Няма значение. Аз…
— Не. Просто… — По дяволите. Не му харесваше хладната нотка в гласа й. — Всичко е наред, Мери. Прави, каквото ти харесва.
Чу прошумоляването на чаршафите. Усети раздвижването на матрака. А после пръстите й го погалиха по рамото. Постара се да не издаде трепването си.
— Къде си направи тази татуировка? — прошепна и проследи очертанията на проклятието. — Майсторството е необикновено.
Цялото му тяло се напрегна, тъй като усещаше съвсем ясно къде тя докосва звяра. Сега ръката й се беше спряла на левия му преден крак, а той го знаеше, защото собственият му крайник тръпнеше.
Затвори очи. Чувстваше се като в капан — уловен някъде между удоволствието от докосването й и съзнанието, че флиртува с гибелта си. Вибрациите и огънят, който го изгаряше, се засилваха и извикваха на бял свят най-тъмните му и разрушителни страсти.
Пое си въздух през зъби, докато тя галеше хълбока на звяра.
— Кожата ти е толкова гладка — каза Мери и прокара длан по гръбнака му.
Замръзнал, неспособен дори да диша, той се молеше да постигне самоконтрол.
— И… е, няма значение. — Отдръпна ръката си. — Мисля, че е красив.
Оказа се върху нея още преди да е осъзнал, че е помръднал. И не беше джентълмен. Пъхна със сила бедрото си между краката й, прикова ръцете й над главата, покри устата й със своята. Тя изви тяло в дъга към него, а той сграбчи нощницата й и я вдигна нетърпеливо и грубо нагоре. Щеше да я обладае. Сега, в този момент и в собственото си легло — точно както искаше.
А тя щеше да бъде съвършена.
Бедрата й отстъпиха пред натиска му и се разтвориха широко. Подканваше го, подлудяваше го. Произнесе името му с дрезгав шепот. Този тих и нежен звук предизвика у него разтърсващи тръпки, които замъглиха зрението му. По ръцете и краката му плъзнаха горещи пулсации. Бе обзет от една-единствена мисъл — да я вземе. Събудени бяха животинските му инстинкти, не му беше останала и капка цивилизованост. Беше като подивяло животно и…
Беше на ръба на унищожителната експлозия — предвестник на проклятието.
Ужасът му даде сили да скочи от леглото. Запрепъва се несигурно из стаята и се удари в стената.
— Рейдж!
Той се отпусна тежко на пода и покри лицето си с треперещи ръце. Знаеше, че зениците му са побелели. Тялото му се тресеше толкова силно, че думите излизаха от устата му на пресекулки.
— Изгубил съм си ума… Това е… По дяволите, не мога… Трябва да стоя далеч от теб.
— Защо? Не искам да спираш…
Той я прекъсна.
— Умирам от желание по теб, Мери. Така дяволски съм… жаден за теб. Но не мога да те имам. Няма да те… взема.
— Рейдж! — извика тя така, сякаш искаше да достигне до съзнанието. — Защо?
— Ти не ме желаеш. Повярвай ми, наистина не ме искаш такъв.
— Не е така, по дяволите.
Нямаше да й каже, че звярът в него се надига, готов да излезе на бял свят. Предпочиташе да предизвика у нея отвращение, отколкото страх.
— Само тази седмица вече съм бил с осем различни жени.
Настъпи дълга тишина.
— Мили… боже!
— Не искам да те лъжа. Никога. Така че, нека бъдем наясно. Правя доста анонимен секс. Бил съм с толкова много жени, които въобще не са ме интересували. И не искам да си помислиш, че някога бих те използвал по този начин.
Усещаше, че зениците му отново са черни, затова я погледна.
— Кажи ми, че поне практикуваш безопасен секс — прошепна тя.