— Мери, ще ми позволиш ли да направя нещо за теб?
Макар сексът да бе последното, което би й хрумнало, тя изгледа бицепсите, които издуваха черната му риза.
— Мога ли да избера какво да бъде?
От гърлото му излезе тихо ръмжене.
— Не бива да ме гледаш така.
— Защо?
— Защото ми се иска да те покрия с тялото си.
— Не се бори с желанието си.
Зениците му проблеснаха в бяло — като две миниатюрни зарчета. Това бе най-странното у него. От очите му внезапно започваше да струи бледа, слаба светлина.
— Защо става така с очите ти? — попита Мери.
Мускулите на раменете му изпъкнаха, когато постави ръце върху бедрата си и се стегна. После се изправи рязко и закрачи из стаята. Тя усещаше енергията, която се излъчваше от него.
— Рейдж?
— Няма нужда да се тревожиш.
— Твърдата и гневна нотка в гласа ти ми подсказва, че може би има.
Той й се усмихна и поклати глава.
— Не. Няма. А сега да се върнем на въпроса какво искам да направя за теб. Нашата раса разполага с добър лекар. Името му е Хавърс. Ще ми позволиш ли да му осигуря достъп до медицинското ти досие? Може би нашата наука ще успее да ти помогне.
Мери смръщи вежди. Лекар, който е вампир. Алтернативна терапия.
Да, но какво би могла да изгуби?
— Добре. Само че не знам как да направя копия…
— Брат ми Ви е бог в областта на компютрите. Може да пробие всякакви защити, а повечето от документацията трябва да е онлайн. Имам нужда само от имената на болниците и датите, ако ги помниш.
Той взе лист и химикалка и тя му продиктува клиниките, където се бе лекувала, както и имената на лекарите. След като записа всичко, той остана втренчен в листа.
— Какво? — запита тя.
— Списъкът е толкова дълъг. — Вдигна поглед към нея. — Много ли беше зле, Мери?
Първият й импулс беше да му каже истината — че е преминала през две сесии химиотерапия и присаждане на костен мозък. И че едва ги е преживяла. Но после се сети за изминалата нощ, когато бе изгубила контрол над чувствата си. В момента бе като сандък с динамит и болестта й изглежда беше идеалният детонатор. Последното, от което имаше нужда, беше отново да потъне в отчаяние. Нищо добро не беше станало последните два пъти, в които беше загубила самообладание. Първия път се бе разплакала пред него. Втория… Това, че го бе ухапала по устната, бе най-незначителната част от случилото се.
Сви рамене и макар да не искаше, излъга:
— Не беше кой знае какво, но се радвах, когато свърши.
Той присви очи.
И точно тогава някой почука на вратата. Погледът на Рейдж не трепна, независимо че почукването бе доста настоятелно.
— Някой ден ще се научиш да ми имаш доверие.
— Но аз ти вярвам.
— Глупости. Ще ти подскажа нещо. Не обичам да ме лъжат.
Силните удари бяха подновени.
Рейдж отвори вратата, готов да каже на чукащия, независимо кой беше, да върви по дяволите. Имаше чувството, че на двамата с Мери им предстои спор и искаше да приключат с разногласията.
От другата страна стоеше Тор. Имаше вид на зашеметен с парализиращ пистолет.
— Какво ти се е случило? — попита Рейдж, пристъпи в коридора и притвори вратата.
Тор подуши въздуха, който идваше откъм спалнята.
— Господи, маркирал си я, нали?
— Имаш ли проблеми с това?
— Не. Това дори улеснява нещата, в известен смисъл. Има послание от Скрайб Върджин.
— Предай ми думите й.
— Трябва да си с останалите, за да чуеш…
— По дяволите. Искам да знам сега, Тор.
Братът заговори на древния език, а когато свърши, Рейдж си пое дълбоко дъх.
— Дай ми десет минути.
Тор кимна.
— Събрали сме се в кабинета на Рот.
Рейдж се върна в стаята и затвори вратата.
— Чуй, Мери, имам работа. Ще бъда с братята си и е възможно да не се прибера довечера.
Тя замръзна и извърна поглед.
— Не става въпрос за жени, кълна се. Обещай ми, че ще бъдеш тук, когато се върна. — Тя се поколеба. Той отиде до нея и я погали по бузата. — Каза, че нямаш назначени прегледи преди сряда. Има ли значение още една нощ? Ще можеш да прекараш повече време във ваната. Нали това ти достави голямо удоволствие?