Рейдж си пое дълбоко дъх и отвори уста. Но от нея не излезе нито звук. Опита отново.
— Зейдист… — Слабият му глас накара всички да погледнат към олтара. — Трябва да довършиш започнатото, Зи… Не мога… Няма да издържа още дълго.
— Не…
Фюри го прекъсна.
— Трябва…
— Не! Махнете се от мен! Оставете ме!
Зи се втурна към вратата, обаче Скрайб Върджин стигна първа до нея и му прегради пътя. Той спря пред мъничката фигура. Краката му трепереха, раменете му се тресяха. Тя му заговори тихо. Думите не достигаха до Рейдж достатъчно ясно, за да ги разбере през мъглата от болка.
Накрая Скрайб Върджин направи знак на Фюри и той й подаде оръжието. Тя хвана Зи за ръката и постави обвитата в кожа дръжка в ръката му. Посочи олтара, а Зи наведе глава. Но след миг, макар и със залитане, отиде до него.
Рейдж го погледна и едва не предложи някой друг да го замести. Черните очи на Зи бяха широко отворени, едва преглъщаше, адамовата му ябълка подскачаше нагоре и надолу — като че ли трудно сдържаше виковете, напиращи в гърлото му.
— Всичко е наред, братко — прошепна Рейдж. — Но трябва да довършиш започнатото. Сега.
Зи дишаше тежко и се олюляваше, потта капеше от челото му, влизаше в очите и се стичаше по белега му.
— Направи го.
— Братко — каза тихо Зи и вдигна камшика над рамото си.
Не го завъртя, за да увеличи силата на удара си. Вероятно не можеше да координира добре движенията си. Но беше силен и оръжието изсвистя, прорязвайки въздуха. Веригите и шиповете оставиха кървави следи по корема на Рейдж.
Коленете му се огънаха. Опита се да прехвърли тежестта на тялото си върху ръцете, само за да открие, че те също отказват да му служат. Падна на колене на пода и потопи длани в собствената си кръв.
Но поне беше свършило. Пое си дълбоко дъх, твърдо решен да не изгуби съзнание.
Неочаквано въздухът в светилището бе прорязан от шум като от търкане на метал в метал. Рейдж не се замисли от какво може да е предизвикан. Цялото му внимание бе съсредоточено в това да потисне неприятното гадене.
Когато бе готов, запълзя на колене и ръце около олтара. Пое си дълбоко дъх, преди да тръгне по стъпалата. Вдигна поглед и видя, че братята отново са застанали в редица. Разтърка очи и изцапа лицето си с кръв.
Това вече не е част от ритуала, помисли си.
Всеки един от тях държеше черен кинжал в дясната си ръка. Рот подхвана песента, другите започнаха да му пригласят, гласовете им постепенно се извисиха и въздухът в светилището затрептя. Накрая стигнаха до кресчендо и рязко замлъкнаха.
И като един прокараха остриетата по гърдите си.
Раната на Зейдист беше най-дълбока.
30.
Мери беше в билярдната зала на долния етаж и слушаше Фриц, който й разказваше историята на къщата. Изведнъж догенът чу шум, който нейните уши не доловиха.
— Господарите се връщат.
Тя отиде до един от прозорците точно в мига, в който вътрешният двор се освети от фаровете на влизащия в него автомобил.
Кадилакът спря, вратите му се отвориха и братята слязоха. Качулките им бяха свалени и тя ги разпозна. Онзи, който имаше козя брадичка и татуировки на слепоочията. Мъжът с възхитителната коса. Белязаният с късо подстриганата коса, който вдъхваше ужас. Единственият, когото не беше виждала, беше мъжът с дългата черна коса и слънчевите очила.
Господи, израженията на лицата им бяха мрачни. Може би някой от тях бе пострадал.
Погледът й потърси Рейдж. Опита се да се пребори с надигащата се паника.
Всички се събраха до задната броня на джипа и в този момент някой излезе от малката сграда до портата и застана в рамката на вратата. Мери разпозна мъжа, който бе уловил футболната топка в коридора.
Едрите им тела бяха събрани в кръг и бе трудно да се каже какво правеха. Струваше й се обаче, че се опитват да вдигнат нещо тежко…
Нечия руса коса улови светлината.
Рейдж. В безсъзнание. Носеха неговото тяло към отворената врата.
Мери беше вън още преди да е осъзнала, че тича.
— Рейдж! Спрете! Чакайте! — Студеният въздух изпълни дробовете й. — Рейдж!
Като чу гласа й, той се обърна и й подаде немощно ръка. Мъжете спряха. Двама от тях изругаха.
— Рейдж! — Тя спря толкова рязко, че чакълът се разхвърча изпод краката й. — Какво… о… господи.