твоята? Не, върху гърдите ти? Чакай, може би малко по-ниско? Да, по-
надолу, нали? А аз много добре знам какво трябва да направя.
Тя обхвана главата си с длани.
— Не искам да се разделим по този начин. С кавга.
— Но това няма да те разколебае, нали? Не и теб, силната и
непоколебима Мери. Не, ти просто ще се върнеш в своя свят…
— За да се лекувам, Рейдж! Ще си тръгна от теб заради болестта.
Утре трябва да съм при доктора си. Вкъщи не ме очаква веселба.
Той я изгледа втренчено.
— Мислиш, че не мога да се погрижа за теб? Че съм недостоен?
— Какво?
— Няма ли да ми позволиш да съм до теб и в болестта ти?
Спомни си колко й беше трудно да гледа болката му и да знае, че не
може с нищо да му помогне.
— И защо би искал да го направиш? — попита тя шепнешком.
Устата на Рейдж се отпусна — сякаш го бе зашлевила.
Той скочи от леглото.
— Върви по дяволите, Мери.
Обу кожени панталони и грабна една тениска от гардероба.
— Опаковай си багажа, сладка моя. Няма повече да ти се налага да
търпиш едно бездомно куче като мен — напъха ръце в ръкавите и издърпа
тениската през главата си. — Ще кажа на Ви да инсталира охранителни
системи в къщата ти възможно най-скоро. Няма да му е необходимо много
време, а докато това стане, можеш да спиш някъде другаде. Един от
догените ще те заведе до новата ти стая.
Мери скочи от леглото, но преди да е стигнала до него, той я изгледа
така, че тя се закова на мястото си.
— Знаеш ли, Мери, заслужавам си го. Наистина. Постъпвал съм по
същия начин с толкова много жени и от двете раси. Тръгвах си от тях, без
да давам и пукната пара за чувствата им — отвори вратата. — Макар те да
имаха повече късмет от мен, защото после не си спомняха нищо. Господи, в момента съм готов и на убийство, за да те забравя.
Не затръшна вратата на излизане. Просто я затвори. Твърдо.
32.
О. се наведе над цивилния вампир и стегна менгемето. Беше го
отвлякъл от една малка уличка в центъра на града. До този момент новият
център за въздействие работеше съвършено. Освен това, беше доволен, защото постигаше напредък и с този пленник. Оказа се, че той има връзка
с братството, макар и не пряка.
При нормални обстоятелства О. вероятно би изпаднал в нещо подобно
на екстаз, но вместо това, докато гледаше в безжизнените, изцъклени очи
на вампира, виждаше себе си в ръцете на Омега. Безпомощен. Отчаян.
Гърчещ се от болка.
Спомените извикаха у него ужас, който го задушаваше. Неспособен
да издържи повече, извърна поглед. Вампирът започна да стене, а О. си
помисли, че е започнал да става твърде мекушав.
Господи, трябваше да се съвземе.
Прочисти гърлото си. Пое си дълбоко дъх.
— И така… Колко добре познава сестра ти братството?
— Тя прави… секс с тях.
— Къде?
— Не знам.
— Ще се наложи да се сетиш — О. увеличи още повече натиска.
Цивилният извика и се огледа като обезумял в полумрака. Отново
беше близо до припадъка, затова О. отпусна малко менгемето.
— Къде се среща с тях?
— Кейт ходи във всички барове — покашля се слабо. — «Зироу Сам».
«Скриймърс». Онази нощ беше в «Едноокия».
— «Едноокия»? — странно. Това бе някъде в покрайнините.
— Моля ви, може ли вече да си отида у дома? Родителите ми ще…
— Сигурен съм, че се тревожат. И така трябва да бъде — О. поклати
глава. — Но не мога да те пусна. Не още.
Вампирът нямаше да излезе оттук, но нямаше нужда да го знае.
О. отново стегна менгемето.
— А сега ми кажи пак името на сестра си.
— Кейт.
— И с кого от братята прави секс?
— Знам със сигурност… Онзи с козята брадичка. Вишъс. Харесва
русокосия воин… Но той не се интересува от нея.
Русокосият брат, който криеше в себе си звяр?
— Кога за последен път го е видяла?
От гърлото на пленника излязоха само нечленоразделни звуци.
— Какво беше това? Не можах нищо да разбера.
Цивилният положи усилия да отговори, но тялото му изведнъж се
отпусна, а устата му се отвори широко, сякаш се задушаваше.
— О, хайде — измърмори О. — Не боли чак толкова много.
По дяволите, менгемето беше просто детска играчка. Бяха още далеч
от смъртоносните средства за въздействие. Но ето че след десет минути
вампирът бе мъртъв, а О. стоеше изправен над тялото му и се питаше
какво, по дяволите, се беше случило. Вратата се отвори и влезе У.
— Как върви тази вечер?
— Този цивилен ритна камбаната, но проклет да съм, ако знам защо.
Тъкмо бях започнал.
О. освободи ръката на вампира от менгемето и го захвърли при