мога да те заведа у дома, защото до сутринта ще имам работа навън.
Паниката отново стисна Джон за гърлото. Хайде, стига, каза си той.
Какво е един ден?
Два часа преди зазоряване Рейдж и Вишъс отидоха при входа на
Гробницата. Рейдж чакаше в гората, докато Ви внесе урната, която
намериха в дома на лесъра на «Ла Крос». Другият адрес се оказа
изоставен център за мъчения. В задушното мазе на евтината двуетажна
къща откриха покрити с прах инструменти, както и маса и ремъци за
връзване. Мястото бе ужасяващо доказателство, че обществото е
променило стратегията си — вместо да се бият срещу братята, сега
отвличаха и измъчваха цивилни. Когато си тръгнаха, и двамата с Вишъс
се давеха от желание за мъст.
По пътя обратно се бяха отбили до къщата на Мери, за да може Ви да
огледа мястото и да прецени какво ще му трябва, за да направи
охранителната система напълно сигурна. За Рейдж беше същинско
изпитание да влезе там. Да види нещата й. Да си спомни за първата нощ, когато отиде при нея. Изобщо не можеше да погледне към дивана, защото
му напомняше какво направи с тялото й на пода зад него.
Сякаш оттогава бе минал цял живот.
Изруга и продължи да оглежда гората край входа на пещерата. Когато
Ви излезе, двамата се дематериализираха, за да се появят в двора на
имението.
— Хей, Холивуд, с Бъч ще ходим в «Едноокия» за по едно преди сън.
Искаш ли да дойдеш?
Рейдж погледна тъмните прозорци на спалнята си.
Макар да не гореше от желание да ходи в «Едноокия», знаеше, че не
бива да остава сам. Както се чувстваше, със сигурност щеше да тръгне да
търси Мери, да я моли и да се държи като глупак.
Щеше да се унижава напразно. Тя ясно бе показала как стоят нещата
и не беше от жените, които се поддават на убеждаване. Освен това, бе
приключил с играта на болен от любов идиот.
Почти.
— Да. Ще дойда с вас, момчета.
Очите на Ви блеснаха, сякаш го беше поканил само от учтивост, без
да очаква положителен отговор.
— Добре. Тръгваме след петнадесет минути. Трябва да взема душ.
— И аз.
Искаше да махне кръвта на лесъра от себе си. Докато минаваше през
вестибюла на къщата и влизаше във фоайето, от трапезарията излезе
Фриц. Икономът се поклони дълбоко.
— Добър вечер, сър. Гостенката ви е тук.
— Гостенка?
— Главната Избраница. Каза, че сте я призовали.
По дяволите. Беше забравил, че е отправил молба, а и изглеждаше, че
вече не се нуждае от услугите й. Ако Мери не бе част от живота му, нямаше да му трябват някакви специални уговорки за хранене. Щеше да
бъде свободен да пие, от която поиска и да спи, с която си хареса. О, радост.
Господи, слабините му се присвиха от мисълта, че ще бъде с някоя
друга, а не с Мери.
— Господарю? Ще я приемете ли?
Готвеше се да каже «не», но после реши, че това няма да бъде прието
добре. Като се имаха предвид досегашните му отношения със Скрайб
Върджин, едва ли щеше да бъде много мъдро да обиди специалната й
служителка.
— Кажи й, че ще бъда при нея след пет минути.
Изтича в стаята си на горния етаж, пусна душа, за да потече топлата
вода, после се обади на Ви. Братът не изглеждаше изненадан, че се
измъква от разходката до бара.
Жалко, че не бе поради причината, с която Вишъс сигурно си го
обясняваше.
Мери се събуди, защото чу звуци от разговор, които се процеждаха
откъм фоайето. Беше гласът на Рейдж. Би разпознала това дълбоко
буботене навсякъде.
Плъзна се от леглото и отиде до едва открехнатата врата.
Рейдж се качваше по стълбището. Косата му беше мокра, като че
току-що бе взел душ и носеше свободна черна риза и широки черни
панталони. Готвеше се да пристъпи в коридора, когато видя, че не е сам.
Жената с него беше висока и имаше дълга руса плитка, която се спускаше
по гърба й. Беше облечена в прозрачна бяла рокля и двамата изглеждаха
като готическа двойка младоженци, той — изцяло в черно, тя — обвита в
тънка като паяжина тъкан. Когато стигнаха до горната площадка на
стълбището, жената спря — вероятно не знаеше накъде да завие. Рейдж
сложи ръка под лакътя й и сведе поглед към нея с напрегнато внимание, сякаш беше толкова крехка, че би могла да си счупи някоя кост само
докато се качи до втория етаж.
Мери гледаше как влизат в стаята му. Вратата се затвори след тях.
Тя се върна до леглото и легна. В главата й прииждаха образи. Рейдж, покриващ тялото й с устните и ръцете си. Рейдж, който й благодари, че го
е нахранила. Рейдж, който я гледа, докато й казва, че я обича.