Да, обичаше я. Толкова много, че в момента бе с друга жена в стаята
в отсрещния край на коридора.
Веднага щом мисълта премина през ума й, разбра, че няма право да се
сърди. Тя го бе отблъснала. Той бе схванал намека. Нямаше право да го
вини, че прави секс с друга.
Бе получила точно това, което бе поискала.
Той я освобождаваше.
34.
На следващата вечер, точно преди падането на нощта, Рейдж отиде в
гимнастическия салон, все едно вършеше общественополезна дейност.
Когато приключи с вдигането на тежестите, стъпи на пътеката за бягане и
започна да тича. Първите девет километра измина бързо. На десетия вече
се потеше обилно. Когато наближи петнайсетия километър, започна да
става трудно.
Увеличи скоростта и продължи да тича. Бедрата му трепереха, схващаха се, горяха. Дробовете му пламтяха. Стъпалата и коленете го
боляха.
Грабна ризата, която бе окачил на пулта и изтри потта от очите си.
Вярваше, че вече е обезводнен като пергамент, но нямаше намерение да
спира, за да пие вода. Бе твърдо решен да продължава, докато падне.
За да поддържа убийственото темпо, се потопи в музиката, която
гърмеше от тонколоните. Мерилин Менсън, «Найн инч нейлс», «Нирвана».
Беше толкова силна, че заглушаваше бученето на пътеката. Звуците се
носеха из залата — агресивни и екстремни. Също като мислите му.
Когато музиката внезапно спря, той дори не се огледа. Реши, че
стереоуредбата се е скапала или че някой иска да говори с него, но не го
интересуваше нито едното, нито другото.
Тор се изправи пред него. Изражението на брата накара Рейдж да
слезе от пътеката и да натисне бутона за спиране.
— Какво?
Дишаше тежко. Отново изтри лице с ризата си.
— Изчезнала е. Мери. Няма я.
Рейдж замръзна с мократа риза, смачкана на топка под брадата му.
— Какво искаш да кажеш? Как така е изчезнала?
— Фриц я чакал три часа пред болницата, докато е била на преглед.
Влязъл вътре и открил, че клиниката е затворена. Отишъл у тях. Като не я
открил и там, се върнал и претърсил целия болничен комплекс.
Слепоочията на Рейдж пулсираха вече не от изтощение, а от страх.
Въпросът му прозвуча рязко:
— Някакви следи от насилствено влизане или борба в къщата й?
— Не.
— Колата й в гаража ли е била?
— Да.
— Кога я е видял за последен път?
— Било е три часът, когато е отишла на преглед. За твое сведение, Фриц те е търсил няколко пъти, но всеки път се е включвала гласовата
поща.
Рейдж погледна часовника си. Беше малко след шест. Ако приемеше, че прегледът е продължил един час, тя бе в неизвестност от два часа.
Беше му трудно да си представи, че лесърите ще я отвлекат от
улицата. Много по-вероятно бе да си е отишла у дома и убийците да са я
открили там. Но при положение, че в къщата няма следи от борба, имаше
вероятност тя да не е наранена.
Или може би това бе гласът на сляпата надежда.
— Трябва да се въоръжа.
Тор тикна бутилка вода в ръката му.
— Първо изпий това. Фюри ще ти донесе оръжията. Ще се срещнете в
съблекалнята.
Рейдж излезе тичешком.
— Братството ще ти помогне да я намериш — извика след него Тор.
Нощта вече настъпваше, когато Бела се изкачи по стъпалата пред
къщата си и отвори тържествуващо вратата към кухнята. Сега, когато
дните ставаха по-къси, имаше толкова много време да излиза и да се
разхожда. Беше едва шест часът, но навън бе тъмно като в рог. Прекрасно.
Чудеше се дали да си препече филийки, или да си направи палачинки, когато видя включени автомобилни фарове в отсрещния край на ливадата.
Имаше някой в къщата на Мери. Може би воинът, който инсталираше
охранителната система.
Което означаваше, че ако отиде при него, може би отново ще види
мъжа с белега.
Откакто го срещна, Зейдист така бе завладял ума й, че записките в
дневника й бяха пълни с размисли за него. Беше толкова… първичен. След
годините, през които брат й я бе обграждал с грижите си, тя умираше да
излезе и да изживее нещо щуро.
Господ й бе свидетел, че животинската сексуалност на Зейдист
отговаряше точно на желанията й.
Облече едно палто, смени чехлите си със спортни обувки и затича
през високата трева. Намали темпото, когато наближи двора зад къщата на
Мери. Последното, което й трябваше, бе да налети на някой лесър…
— Мери! Какво правиш там?
Приятелката й, отпусната в шезлонга, вдигна поглед. Изглеждаше
замаяна. Макар че бе студено, тя беше само по пуловер и джинси.
— О, здравей… Как си?