— Това беше Главната избраница. Говорихме за храненето ми, Мери.
Не сме правили секс.
Сведе поглед към пода. После пусна матрака и вдигна ръце към
лицето си. Настъпи тишина.
— Съжалявам, Рейдж.
— Да. И аз.
Чу хълцане и леко разтвори пръсти, за да види лицето й. Но тя не
плачеше. Не, не и Мери. Беше твърде силна, за да го направи.
Но не и той. В очите му имаше сълзи.
Рейдж прочисти гърлото си и запремигва бързо.
Когато отново вдигна поглед към нея, тя се взираше в него с нежност
и състрадание, които го разяриха.
Няма що, прекрасно. Сега пък го съжалява, задето е такъв мекушав
боклук. Господи, ако не я обичаше толкова, в този момент щеше да я
мрази.
Изправи се. Когато проговори, положи всички усилия гласът му да
звучи толкова твърдо, колкото изглеждаше тя.
— Охранителната система в къщата ти ще е свързана с нас. Ако се
включи, аз — поправи се — някой от нас ще дотича. Вишъс ще ти се
обади, когато е инсталирана и работи.
Тишината се проточи и той вдигна рамене.
— Ами… довиждане.
Излезе, без да си позволи да погледне назад.
Слезе долу и откри Бела във всекидневната. Още щом го видя, очите
й се отвориха широко. Със сигурност изглеждаше толкова зле, колкото се
чувстваше.
— Благодаря — каза той, макар че не бе сигурен за какво й
благодари. — Да знаеш, че братството ще наглежда къщата ти. Дори и
след като Мери си тръгне.
— Много сте любезни.
Той кимна и излезе, без повече да се бави. Това бе единственият
начин да си тръгне, преди да се е сринал напълно и да се е разревал като
малко дете.
Докато се отдалечаваше от къщата и навлизаше в ливадата, нямаше
никаква представа какво да прави, нито къде да отиде. Може би трябваше
да се обади на Тор, да разбере къде са братята и да се присъедини към
тях.
Вместо това спря на място. Над главата му луната тъкмо се издигаше
над линията, очертана от върховете на дърветата. Беше пълна — огромен
диск, излъчващ бледа светлина в студеното, безоблачно небе. Той наклони
глава, вдигна ръка, така че лунният блясък да попадне в свитата му шепа
и внимателно задържа илюзорното видение.
Смътно дочу шум от силно тропане, който идваше от къщата на Бела.
Равномерно повтарящи се удари.
Шумът се засили и Рейдж погледна назад.
Входната врата се отвори. Мери излезе тичешком от къщата и скочи
от верандата, за да не губи време по стъпалата. Втурна се боса по
заскрежената трева, хвърли се към него и увисна на врата му с две ръце.
Притисна го толкова силно, че гръбнакът му изпука.
Хълцаше. Ридаеше. Плачеше толкова силно, че цялото й тяло се
тресеше.
Той не попита нищо, само я прегърна.
— Не съм добре — каза дрезгаво тя, като едва си поемаше дъх. —Рейдж… не съм добре.
Той затвори очи и я притисна силно.
35.
О. вдигна капака на водопроводната тръба и светна с фенерчето в
дупката. Младият мъжки вампир беше онзи, когото хванаха предишната
нощ с пикапа. Беше жив, преживял бе деня. Мястото за задържане
вършеше добра работа.
Вратата на центъра се отвори рязко и господин X. влезе със светнали
очи, като тропаше тежко с ботушите си.
— Жив ли е?
О. кимна и върна капака на мястото му.
— Да.
— Добре.
— Тъкмо мислех да го извадя.
— Не точно сега. Искам да посетиш тези членове на отряд Бета —господин X. му подаде лист хартия със седем адреса. — Електронните
проверки са бързи, но се оказва, че не са съвсем достоверни. Получавам
потвърждения от тези, които искам да провериш, но когато говоря с хора
от техните отряди, ми рапортуват, че не са ги виждали от дни или дори
още по-отдавна.
Инстинктът подсказваше на О., че трябва да внимава къде стъпва.
Преди време господин X. едва ли не го обвини, че е убил онези Бета в
парка, а ето че сега искаше той да провери какво става с тях?
— Проблем ли има, господин О.?
— Не. Няма проблем.
— И още нещо. Ще доведа трима новобранци. Посвещаването им ще
се състои през следващите десетина дни. Искаш ли да присъстваш? Да
наблюдаваш отстрани, е истинско шоу.
О. поклати глава.
— По-добре да се съсредоточа върху работата тук.
Господин X. се усмихна.
— Притесняваш се, че Омега може да се подведе от чара ти?
— Нищо не може да подведе Омега.
— Съвсем не е така. Той не спира да говори за теб.
С ума си О. разбираше, че има голяма вероятност господин X. да му
се подиграва, но тялото му не бе толкова сигурно. Коленете му омекнаха
и го изби студена пот.
— Отивам да проверя списъка — каза той и тръгна да вземе якето и