ключовете си.
Очите на господин X. блеснаха.
— Свърши това, синко, върви. Аз ще си поиграя малко с нашия гост.
— Както предпочитате, сенсей.
— Значи сега това е домът ми — промърмори Мери, когато Рейдж
затвори вратата към спалнята им.
Усети ръцете му да обгръщат кръста й и притисна гръб в тялото му.
Хвърли поглед към часовника и осъзна, че са си тръгнали от къщата на
Бела само преди час и половина, а целият й живот се бе променил.
— Да, това е домът ти. Нашият дом.
Трите кашона, подредени до стената, бяха пълни с нейните дрехи, любимите й книги, някои дискове и няколко снимки. Отне й съвсем малко
време да опакова нещата си, после да ги натовари в «Кадилак»-а на Ви и
да се прибере в имението заедно с Вишъс, Бъч и Фриц, които дойдоха да
помогнат. По-късно щеше да се върне с Рейдж да довърши. А на сутринта
щеше да се обади в адвокатската кантора и да им каже, че напуска.
Трябваше да се обади и на някой агент на недвижими имоти и да продаде
хамбара.
Господи, наистина го бе направила. Беше се преместила при Рейдж и
беше изоставила напълно стария си живот.
— Трябва да разопаковам нещата си.
Рейдж взе ръцете й и я придърпа към леглото.
— Искам да си починеш. Изглеждаш толкова уморена, едва стоиш на
крака.
Докато тя се настаняваше на леглото, той свали мантото си и махна
ножницата и кобура. Отпусна се до нея, а тялото му образува вдлъбнатина
в матрака, в която тя потъна и бе принудена да се притисне в тялото му.
Всички лампи изгаснаха изведнъж и стаята потъна в мрак.
— Сигурен ли си, че си готов за всичко това? — попита тя.
Очите й постепенно привикваха към обгръщащата я мека светлина, която струеше от прозореца.
— Включително за… нещата, които ще се случат с мен?
— Не ме карай отново да използвам неприлични думи.
Тя се засмя.
— Няма. Просто…
— Обичам те, Мери. Повече от готов съм за това, което ще се случи с
теб.
Тя сложи ръка върху лицето му и двамата притихнаха, дъхът им се
сливаше.
Тя се унасяше, когато той каза:
— Мери, по повод моето хранене. Когато бяхме у вас, се обадих на
Избраниците. Сега, когато отново си с мен, ще имам нужда от тях.
Тя изтръпна. По дяволите, ако останеше с него, а той не можеше да
живее от нейната кръв, щеше да се наложи някак да се справят с
проблема.
— Кога ще се нахраниш?
— Предполагам, че тази вечер ще ме посети жена вампир, но както ти
казах и преди, бих искал да си с мен. Ако ти е удобно.
Как ли ще стане?, чудеше се тя. Дали щеше да прегърне жената и да
пие от шията й? Господи, дори да не правеше секс с нея, Мери не беше
сигурна дали ще може да гледа.
Той целуна ръката й.
— Довери ми се. Така ще е по-добре.
— Ако аз… Ако не мога да се справя…
— Няма да те принуждавам да гледаш. Само че… в това има
неизбежна интимност и мисля, че и двамата ще се чувстваме по-добре, ако
си с мен. Така ще знаеш какво точно се случва. В това няма нищо скрито
или непочтено.
Тя кимна.
— Добре.
Той пое дълбоко дъх.
— Това е житейски факт, който не мога да променя.
Мери спусна ръка по гърдите му.
— Знаеш ли, въпреки че е малко страшно, бих искала да съм аз.
— О, Мери, и аз го искам.
Джон погледна часовника си. Тормент щеше да го вземе след пет
минути. Вече бе време да слезе. Хвана куфара си с две ръце и тръгна към
вратата. Молеше се да не види бледия човек по пътя си или докато чака, но искаше да се срещне с Тормент отвън. Изглеждаше някак по-
равнопоставено.
Излезе на тротоара и вдигна поглед към двата прозореца, откъдето се
бе взирал навън толкова часове наред. Оставяше гимнастическия дюшек и
щангата, както и депозита и наема за миналия месец, защото напускаше.
Щеше да му се наложи да влезе набързо вътре за колелото си след
пристигането на Тормент, но това щеше да е за последно. Нищо не го
задържаше на това място.
Загледа се към улицата, като се чудеше откъде ще дойде мъжът.
Питаше се каква ли кола кара, къде живее. И каква ли е жена му.
Треперейки от студ, Джон отново погледна часовника си. Точно
девет.
Отдясно светна фар. Беше почти сигурен, че Тормент няма да го
вземе с мотор. Но беше хубаво да си представя как изчезва в нощта с рева
на мощна машина.
Когато «Харли»-то мина с ръмжене край него, вдигна поглед към
офисите на горещата линия отсреща. Мери не бе идвала на работа както в
петък, така и в събота вечерта и той искрено се надяваше, че просто си е
взела почивка. Веднага след като се настани, щеше да дойде да я види пак