е забравил колелото си. Потропа с ръка по капака на колата, за да
привлече вниманието му, после посочи сградата и вдигна показалеца си.
— Трябва ти минута?
Джон кимна и се втурна нагоре по стълбите към апартамента си. Взе
колелото и тъкмо оставяше ключовете на рафта, когато спря и се огледа.
Наистина си тръгваше от малкия апартамент и това го накара да види
колко е мизерен. Но все пак бе негов, макар и съвсем за кратко, най-
доброто, което можеше да си позволи със средствата, с които
разполагаше. Подчинявайки се на внезапен порив, извади химикал от
задния си джоб, отвори едно от очуканите шкафчета и написа името си и
датата на стената отвътре.
После изнесе колелото си в коридора, затвори вратата и бързо слезе
по стълбите.
36.
— Мери? Мери, събуди се. Тя е тук.
Мери почувства, че я бутат по рамото, отвори очи и видя, че Рейдж
гледа надолу към нея. Беше се преоблякъл в бяла риза с дълги ръкави и
широки бели панталони. Тя седна в леглото, като се мъчеше да се
успокои.
— Може ли да почакаш малко?
— Разбира се.
Отиде в банята и наплиска лицето си. Взря се в отражението си, а
студената вода се стичаше по брадичката й. Любимият й щеше да пие
кръв. Пред нея.
И това не бе най-странното. Чувстваше се непригодна, защото не тя
щеше да го храни.
Нямаше намерение да се поддава на паниката. Взе една кърпа и се
изсуши, като силно разтри лицето си. Нямаше време да сменя сините
джинси и пуловера. Освен това наистина не искаше да облича нещо друго.
Когато излезе от банята, Рейдж сваляше часовника от ръката си.
— Искаш ли да го държа? — попита тя, припомняйки си последния
път, когато я бе помолил да се погрижи за «Ролекс»-а му.
Той отиде до нея и сложи тежкия часовник в дланта й.
— Целуни ме.
Тя се повдигна на пръсти и той се наведе. Устните им се срещнаха за
миг.
— Хайде.
Хвана я за ръката и я изведе в коридора. Мери се смути, а той каза: — Не искам да го правя в спалнята ни. Тя е нашето място.
Поведе я по балкона към една от стаите за гости. Отвори вратата и
двамата влязоха заедно.
Мери първо долови аромата на рози и едва после видя жената в ъгъла.
Пищното й тяло бе обвито в широка бяла роба, а меднорусата й коса бе
вдигната и прибрана в кок ниско на тила, така че да открива максимално
красивата й шия над дълбокото деколте.
Тя се усмихна и заговори на непознатия език.
— Не — каза Рейдж. — На английски. Ще говорим на английски.
— Разбира се, боецо — гласът на жената беше висок и чист, като
песен на птица. Очите й, бледозелени и прекрасни, се спряха върху
лицето на Рейдж. — Щастлива съм, че мога да ти служа.
Мери трепна, опитвайки се да потисне желанието да защити
територията си. Да му служи?
— Как се казваш, Избранице? — попита Рейдж.
— Лейла.
Жената отново се поклони. Докато се изправяше, очите й се плъзнаха
по тялото на Рейдж.
— Това е Мери — той обви раменете й с ръка. — Тя е моя…
— Приятелка — прекъсна го остро Мери.
Устните на Рейдж трепнаха.
— Тя е моя партньорка.
— Разбира се, боецо — жената се поклони отново, този път на Мери.
Когато вдигна лице, тя се усмихваше сърдечно. — Господарке, за мен е
чест да служа и на вас.
Добре, чудесно, помисли Мери. В такъв случай, какво ще кажеш да
си изнесеш кльощавия задник оттук и вместо теб да дойде грозна
бабичка с два зъба и рокля с висока яка.
— Къде бихте искали да се настаня? — попита Лейла.
Рейдж огледа стаята и погледът му се спря на разкошното легло с
балдахин.
— Там.
Мери прикри досадата си. О, това изобщо не съвпадаше с нейния
избор.
Лейла отиде до леглото, както й бе наредено, а копринената рокля се
диплеше зад нея. Седна върху сатенената завивка и вдигна крака върху
леглото, но Рейдж поклати глава.
— Не. Остани седнала.
Лейла смръщи вежди, но не се възпротиви. Рейдж пристъпи км нея, а
тя отново се усмихна.
— Хайде — каза той и дръпна Мери за ръката.
— Достатъчно близо съм.
Той я целуна, отиде до жената и се отпусна на колене пред нея.
Ръцете й посегнаха към робата, сякаш искаше да развърже пояса си, но
Рейдж я спря.
— Ще пия от китката — каза той. — А ти няма да ме докосваш.
Изумление трепна върху лицето на Лейла, очите й се разшириха. Този
път изглеждаше сякаш навежда глава от срам, не от покорство.
— Чиста съм, както се полага, за да можете да се възползвате от мен.
Може да проверите, ако желаете.
Мери притисна ръка към устата си. Беше отвратително, че жената не