Не искаше да мисли, че отново ще окапе. Направо изхвърли мисълта
от ума си. Бог й беше свидетел, щеше да има достатъчно време да се
занимава с това, когато наистина се случеше.
— И днес си хубава, както и вчера — каза Рейдж, като излезе изпод
душа. Докато се подсушаваше с хавлията, застана зад нея и изпрати
въздушна целувка на отражението й. Тя се усмихна.
— Много ти благодаря, че покани Бела и Джон да дойдат тук. Тя ми
стана много добра приятелка, а за него се тревожех.
— Не искам да прекъсваш връзката си с хората, само защото си тук.
Освен това братството, поне понякога, трябва да се държи цивилизовано.
Полезно е за нас.
— Много е мило от страна на Тормент и Уелси, че приеха Джон, нали?
— Тези двамата са най-добрите.
Рейдж й обърна гръб, за да излезе от банята, и очите на татуировката
му се втренчиха в нея. Помисли си, че ефектът е призрачен, но не точно
неприятен. Сякаш я гледаше куче пазач, което иска тя да го погали.
Мери отиде до леглото и седна на ръба.
— Съжалявам, че не те оставих да спиш тази сутрин. Когато имам
треска, се въртя и ритам много.
Рейдж излезе от гардероба, вдигайки ципа на черните си панталони.
— Изобщо не ми пречеше. Но можем ли да направим нещо за тези
пристъпи?
— Всъщност не. Ще се преместя в друга спалня, ако ти преча — тя се
засмя на погледа, който той й хвърли. — Добре, няма да го правя.
— Относно Хавърс. Надявах се, че може да направи нещо за теб.
— Не се тревожи. Благодаря ти, че се опитваш да помогнеш.
— Кога е следващото ти посещение при онколога?
— Скоро. Но да не говорим за това, съгласен ли си? Тази вечер ще
бъде посветена на живота. Чувствам се добре и няма да пропилея нито
една минутка.
Рейдж се усмихна леко, а очите му светнаха с одобрение и
възхищение.
А тя си бе помислила, че може да го държи настрани от живота си?
Глупачка.
Усмихна му се в отговор, очаквайки с нетърпение завършека на
вечерта, когато щяха да останат сами. В тъмнината. И с нищо между тях…
Той отново се скри в гардероба, а тя тръгна след него с мисълта, че
имат няколко минути преди началото на партито и можеха да започнат с
прелюдията отсега. Докато той се взираше в официалните ризи, подредени
на закачалки, тя сложи ръка на гърба му, точно върху рамото на звяра.
Рейдж се отдръпна рязко и отстъпи.
— Заболя ли те? — попита Мери.
Започна да обикаля около него, а той продължи да се обръща, така че
двамата няколко пъти смениха местата си.
— Рейдж…
— Ако не побързаме, ще закъснеем.
Гласът му бе малко дрезгав, гръдните му мускули потрепваха.
— Какво ти е на гърба?
Той свали една риза от закачалката, навлече я и я закопча бързо.
— Гърбът ми е наред.
Рейдж я целуна леко по бузата и бързо се промъкна край нея. Вече в
спалнята, отвори вратата, водеща към коридора, взе часовника си от
нощното шкафче и го сложи на китката си. Пръстите му трепереха, докато
го закопчаваше.
Точно когато Мери се готвеше да го попита какво не е наред, на
вратата се появи Фюри.
— Здравей, братко. Здравей, Мери — каза той с усмивка. — Искате ли
да слезем заедно?
Мери прикри разочарованието си. Едва ли би могла да измисли по-
привлекателен начин да бъдат прекъснати. Блестящата, многоцветна коса
на Фюри падаше върху широките му рамене, а дрехите му бяха направо
убийствени. Костюмът му бе синьо-черен с едва забележимо райе, а
бледорозовата риза подчертаваше силния му врат и великолепния му тен.
Мокасините му бяха невероятно елегантни, двойните маншети на ризата
му бяха закопчани с масивни златни копчета, а на кутрето си носеше
диамантен пръстен.
Фюри имаше наистина перфектен вид. Двамата с Бела щяха да
изглеждат добре заедно, помисли си Мери.
— Кажи ми, Фюри, запозна ли се вече с Бела?
Той се зае да оправя кърпичката в малкия джоб на сакото си, макар че
тя си беше на място.
— Да, запознах се. Онази вечер, когато ти и момчето дойдохте в
центъра.
— Тя ще дойде тази вечер.
— Знам.
— И в момента не излиза с никого.
Господи, това изчервяване наистина може да ти вземе ума, помисли
тя. Фюри беше възхитителен.
— Той не се интересува от такива неща — каза Рейдж, докато
закрепваше пистолет на кръста си.
Мери му хвърли недоволен поглед, който той не забеляза, защото
обличаше сакото си.
— Ти също си сам — каза тя на Фюри. — Нали?
— О, със сигурност е сам.
— Рейдж, защо не го оставиш да отговори сам? Е, Фюри, ако и
двамата сте свободни, защо не я поканиш някой път на вечеря?