Той приглади реверите си и се изчерви още повече.
— Ами, не знам.
— Тя наистина е фантастична…
Рейдж поклати глава и я изведе в коридора.
— Остави това, Мери. Хайде.
По средата на стълбището тя дръпна Рейдж и го спря. Когато Фюри
отмина надолу, прошепна:
— Спри да се месиш. Двамата с Бела може да се харесат.
— Единственото, което Бела ще получи от него, е разговор.
— Какво по…
— Той не се занимава с жени.
— Гей ли е?
— Не, но не се опитвай да му натрапиш Бела. Няма да е честно и към
двамата.
Мери обърна поглед към Фюри, който точно стъпваше върху
мозаечния под на фоайето. Въпреки лекото накуцване, се движеше с
увереността на човек, на когото всичко си му е на място. Но може би само
изглеждаше така. Може да е бил ранен в битка.
— Да не е… нали се сещаш, импотентен?
— Доколкото знам, не е. Обрекъл се е на въздържание.
Господи, каква загуба, помисли си тя, проследявайки с поглед
движенията на мъжа.
— Значи принадлежи на някакъв религиозен орден?
— Не.
— Тогава защо?
— Когато става дума за Фюри, всичко се свежда до неговия близнак
Зейдист. Да, знам, че не си приличат.
Рейдж я побутна леко и тя отново заслиза по стълбите.
— Защо куца?
— Носи протеза. Загубил е половината от левия си крак.
— Господи, как?
— Прострелял го е.
Мери спря.
— Какво? Погрешка ли е станало?
— Не, нарочно. Хайде, Мери, можем да довършим разговора по-
късно.
Хвана я за ръката и я поведе напред.
Бела прекоси вестибюла, придружена от догена, който я бе докарал в
имението. Огледа се замаяна. Семейството й притежаваше огромна къща, но тя беше нищо в сравнение с тази. Това бе направо… кралски дворец.
Което беше естествено, предположи тя, защото Слепия крал и кралицата
му живееха тук.
— Добре дошла, Бела — произнесе дълбок мъжки глас. Обърна се и
видя брата с многоцветната коса — онзи, който бе прекъснал разговора й
със Зейдист във фитнеса.
— Аз съм Фюри. Срещали сме се. В гимнастическия салон.
— Боецо — каза тя, като направи дълбок поклон. Беше трудно да не
се възхитиш от братята, особено от някой като този. Толкова едър.
Толкова… Тази коса истинска ли беше?
— Радваме се, че успя да дойдеш — той й се усмихна, жълтите му очи
бяха топли. — Ела, нека ти помогна с палтото.
Тя съблече дрехата си и я преметна върху ръката си.
— Не мога да повярвам, че съм тук, ако трябва да бъда искрена.
Мери! Здравей!
Двете се прегърнаха, а после заговориха с Фюри. Скоро Бела се
чувстваше съвсем сигурна до боеца. У него имаше нещо толкова
успокояващо и внушаващо доверие, а тези очи бяха неустоими. Наистина
бяха жълти.
Но колкото и да бе привлекателен, тя търсеше брата с белега. Докато
поддържаше разговора, незабелязано оглеждаше просторното, пъстроцветно фоайе. Зейдист не се виждаше наоколо. Може би щеше да
пропусне партито. Не изглеждаше общителен, това беше сигурно.
Мери се отдели от нея, за да отиде при Рейдж, но Бела твърдо реши
да не се чувства изоставена. За Бога, така или иначе, не й беше работа да
преследва някого като Зейдист.
— Фюри — каза тя, — може ли… Знам, че е неучтиво, но просто
трябва да докосна косата ти.
Протегна ръка, преди той да успее да откаже и хвана няколко от
русите и червени гъсти кичури.
— Разкошна е. Цветовете са изумителни. И… о, колко хубаво ухае.
Какъв шампоан използваш?
Погледна го в очите, очаквайки да й отговори с някаква небрежна
реплика. Вместо това той се бе вцепенил. Дори не мигаше, вторачил
поглед надолу към нея.
Внезапно осъзна, че Рейдж също я гледа втренчено, застанал на прага
на една врата, а на лицето му е изписано изумление. Така я гледаше още
един боец с козя брадичка. И един едър мъж. И…
Е, цялото парти някак си беше замряло. Отпусна ръка и прошепна: — Много съжалявам. Май направих някаква ужасна грешка.
Фюри се изтръгна от транса, в който бе изпаднал.
— Не. Няма нищо.
— Тогава защо всички ме гледат така?
— Не са свикнали да ме виждат с… жени… — Фюри хвана ръката й и
я стисна. — Бела, не си направила нищо лошо. Наистина. И не се
притеснявай за братята ми. Просто завиждат, защото биха искали да
докоснеш техните коси.
Но нещо наистина не беше наред с него и тя не се учуди, когато след
малко той се извини и се отдалечи. Един доген се изправи пред нея.
— Простете, мадам, трябваше да взема палтото ви по-рано.
— О, благодаря.
След като остави палтото си в ръцете на мъжа, видя, че