накара да гледаш на това, което ти се случва сега, като на истинска
ваканция — озърна се. — За нещастие мястото се вмирисва заради теб. Ще
влезе някой и ето ти беда.
О. взе ножа и стисна здраво дръжката. Вдигна го над рамото си, а
облекчението, което С. изпита, сложи край на гърчовете му.
— Наистина не трябва да си мислиш, че ще стане по-добре — каза
тихо О.
Заби ножа в гърдите на лесъра. Блесна светлина и се чу пукот. И С.
изчезна.
О. взе чантичката и излезе.
Мери отиде до Рейдж, като криеше ръка зад гърба си, изчаквайки
подходящия момент. Той играеше билярд. Двамата с Бъч здравата биеха
Ви и Фюри.
Загледа се в тях и реши, че наистина харесва братята. Дори Зейдист, въпреки мрачното му излъчване. Бяха толкова мили, отнасяха се с нея с
уважение и почит, а тя не бе сигурна какво е направила, за да ги заслужи.
Рейдж й намигна, като се навеждаше над масата и насочваше щеката
си.
— Защото те е грижа за него — каза някой в ухото й.
Подскочи от изненада и се обърна рязко. Вишъс стоеше точно зад нея.
— За какво говориш?
— Затова те харесваме толкова. И преди да ми кажеш да спра да чета
мислите ти, знай, че не исках да го правя. Тази беше твърде силна, за да я
изключа — вампирът отпи водка от ниска, широка чаша. — Но това е
причината, поради която те приемаме. Като се отнасяш добре с него, оказваш чест на всеки един от нас.
Рейдж сведе поглед и се намръщи. След като мина неговият ред, той
заобиколи масата, за да отиде при нея и демонстративно изблъска с тяло
Ви от пътя си.
Вишъс се засмя.
— Кротко, Холивуд. Тя не забелязва никого, освен теб.
Рейдж изръмжа и я притисна до хълбока си.
— Не забравяй това и дръж ръцете и краката си по местата им.
— Знаеш ли, никога досега не си се държал като ревнивец.
— Така е, защото никога досега не съм имал нещо, което искам да
запазя. Твой ред е да играеш, братко.
Ви остави питието си и се зае сериозно с играта, а Мери протегна
ръка. От пръстите й висеше и се поклащаше череша.
— Искам да видя и другия ти номер — каза тя. — Каза ми, че можеш
да направиш нещо страхотно с езика си и с дръжка от череша.
— Стига… — засмя се той.
— Какво? Няма ли такъв номер?
Той се усмихна.
— Само гледай какво правя с устата си.
Като я гледаше изпод полуспуснатите си клепачи, Рейдж се наведе
към ръката й. Езикът му се показа и хвана черешата, придърпвайки я
между устните. Сдъвка я, после тръсна глава, докато я гълташе.
— Не е съвсем същото — промърмори.
— Какво?
— Твоите тайни са много по-сладки.
Тя се изчерви и закри очите си с ръка.
О, разбира се. Сега той си мисли за секс.
Вдишвайки дълбоко, тя долови еротичния, тъмен аромат, който Рейдж
излъчваше винаги когато искаше да е с нея. Повдигна ръката си и го
погледна.
Той се взираше в нея като омагьосан. А зениците му бяха бели и
блестяха като току-що навалял сняг.
Мери спря да диша.
Там вътре има нещо, помисли тя. Нещо друго я гледаше през
втренчените му очи.
Фюри се приближи усмихнат.
— Иди си намери друго място, ако ще правиш така, Холивуд. Нямаме
нужда да ни напомняш за всичко, което имаш.
Шляпна го по рамото с длан.
Рейдж се извърна вихрено и щракна със зъби към ръката на брата.
Звукът от затварянето на челюстите му беше достатъчно силен, за да
прекрати всички разговори в стаята.
Фюри отскочи назад и отдръпна ръката си.
— За Бога, Рейдж! Какъв ти е… По дяволите. Очите ти. Променили са
се.
Рейдж пребледня и залитна настрани, премигвайки.
— Съжалявам. По дяволите, Фюри, дори не знаех, че съм…
Всички мъже в стаята оставиха нещата, които държаха в ръце, и го
наобиколиха.
— Колко време има до промяната? — попита Фюри.
— Махнете жените — нареди някой. — Заведете ги горе.
Въздухът се изпълни с шум от хора, напускащи залата. Вишъс стисна
ръката на Мери.
— Ела с мен.
— Не — съпротивляваше се тя. — Стига. Искам да остана с него.
Рейдж извърна очи към нея и предишният странно вторачен поглед
веднага се върна. После белите му очи се преместиха върху Вишъс.
Устните на Рейдж откриха зъбите му и той изрева оглушително като лъв.
— Ви, пусни я. Веднага — каза Фюри.
Ви пусна ръката на Мери, но й прошепна: — Трябва да се махнеш оттук.
Няма да стане, помисли си тя.
— Рейдж? — каза тихо Мери. — Какво става?
Той тръсна глава, отклони очи от нея и се подпря на мраморната
камина. На лицето му заблестя пот. Тялото му се напрегна, сякаш се
опитваше да я измести.