Обгърна я през корема със силната си ръка, отдръпна рязко хълбоците
й от стената и натисна главата й надолу. Тя загуби равновесие и се
задържа на крака, като се хвана за декоративния корниз.
Усети възбудата му. Въздухът рязко излезе от дробовете й.
Горещина се разля между краката й, а гърдите му се допряха до гърба
й. Той издърпа блузата от полата й и плъзна ръка върху корема й. Покри
го целия с дългите пръсти на широката си длан.
— Жена като теб трябва да бъде с друг благородник. Или белезите и
репутацията ми са част от тръпката?
Тя не отговори, защото бе останала без дъх. Той продължи: — Да, разбира се, че е така.
Дръпна бързо сутиена й нагоре и хвана гърдите й. Тя изсъска и
потръпна, внезапно обхваната от първична страст. Той се засмя тихо.
— Много ли бързам? — хвана зърното на едната й гърда и го стисна, предизвиквайки едновременно удоволствие и болка. Тя извика. —Прекалено грубо ли е за теб? Ще опитам да съм по-въздържан, но нали
знаеш, че съм дивак. Затова го искаш, нали?
Но не, не беше прекалено грубо, нито прекалено бързо. Господ да й е
на помощ, харесваше й. Искаше да го направи веднага и с него. Гореше от
желание да наруши правилата, копнееше за опасност и тръпка, за дивата
му топлина и мощ. Беше толкова готова… Той вдигна полата и оголи
хълбоците й. Оставаше да отмести лентата на бикините й и можеше да
потъне в нея.
Само че искаше да го вижда, докато влиза в нея. И да докосва тялото
му. Опита се да се изправи, но той я спря — натисна врата й и я задържа в
същото положение.
— Съжалявам, правя го само така.
Тя се бореше, беше готова да умре, за да го целуне.
— Зейдист…
— Малко е късно да размисляш — гласът му звучеше чувствено
провлечен в ухото й. — По някаква причина те искам. Много. Така че
направи услуга и на двама ни и стискай зъби. Ще стане бързо.
Ръката му пусна гърдите й, плъзна се между краката и намери
сърцевината й. И той се вцепени.
Тя инстинктивно движеше хълбоците си, триеше се в пръстите му, наслаждаваше се на прекрасното усещане от допира му. Той отскочи
назад.
— Махай се оттук.
Объркана и възбудена до полуда, тя се олюля, докато се изправяше.
— Какво?
Зейдист отиде до вратата, отвори я рязко и се втренчи в пода. Когато
тя не помръдна, той изръмжа:
— Излизай!
— Защо…
— Господи, призлява ми от теб.
Бела усети как кръвта се отдръпва от лицето й. Смъкна полата си
надолу, оправи блузата и сутиена си с треперещи пръсти. После избяга от
стаята.
Зейдист затръшна вратата и се втурна към банята. Вдигна бързо
тоалетната седалка, наведе се и повърна ябълката, която бе изял. Пусна
водата и се отпусна на пода, разтреперан и замаян.
Опита се да вдиша дълбоко няколко пъти, но усещаше единствено
аромата на Бела. Прелестната й, необяснима възбуда беше върху пръстите
му. Свали бързо пуловера си и го уви около ръката си в желанието си да
прикрие уханието.
Господи, съвършената й мекота, като сатен. Разкошният аромат на
страстта й.
От сто години нито една жена не се беше възбуждала от него. Не и от
времето, когато беше кръвен роб. А тогава… той не го искаше, беше
привикнал да се страхува точно от тази възбуда.
Опита се да съсредоточи мислите се върху настоящето, но миналото
го влечеше надолу.
Върна се обратно в килията, прикован, тялото му не му
принадлежеше. Усети ръцете на Господарката и миризмата на мехлема, с
който тя трябваше да го маже, за да получи ерекцията, която й бе нужна.
А после го възсядаше и не спираше, докато не си получи оргазма. След
това го връхлиташе болката от ухапването и смукането, докато тя се
хранеше от вените му.
Всичко се върна. Изнасилванията. Унижението. Десетилетията
насилие, докато загуби всякаква представа за време, докато бе почти
мъртъв и останаха само непрекъснатите удари на сърцето и
несъзнателното повдигане и спускане на гърдите му.
Чу странен звук. Осъзна, че стене.
О… Бела.
Изтри чело с ръката си. Бела. Господи, бе го накарала да се срамува
от белезите и от грозотата си, от съсипаното си тяло и от тъмната си, противна природа.
На партито тя свободно разговаряше с братята му и с жените, усмихваше се, смееше се. У нея имаше чар и непринуденост, които
говореха за спокойния живот, който бе водила. Сигурно никога не бе
чувала и една лоша дума, не се беше сблъсквала с безсърдечна постъпка.
Със сигурност не бе проявявала жестокост или грубост към никого. Беше
достойна жена, съвсем различна от пропадналите курви, от които се