Гърдите му се повдигаха бързо от тежкото дишане, сребърните халки на
зърната му проблясваха.
Гласът му изтъня до едва доловим звук.
— Не ме докосвай. Не мога… Не понасям да ме докосват, разбираш
ли? Боли ме.
Бела спря.
— Защо? Защо те…
— Просто се махни оттук, по дяволите, моля те — едва произнасяше
думите. — Готов съм да унищожа нещо. И не искам да си ти.
— Няма да ме нараниш.
Той затвори очи.
— По дяволите. Какво не ви е наред на вас, изтънчените?
Възпитавали са ви да получавате сексуални наслади, като измъчвате
хората ли?
— Мили Боже, не. Просто искам да ти помогна.
— Лъжкиня! — избухна той, а очите му изведнъж се отвориха
широко. — Ти си просто лъжкиня. Не искаш да ми помогнеш, искаш да
мушкаш гърмящата змия с пръчка, само за да видиш какво ще стане.
— Не е вярно. Поне… не сега.
Погледът му стана студен и празен. А гласът му изгуби всякаква
изразителност.
— Искаш ли ме? Прекрасно. Можеш да ме имаш.
Зейдист се спусна към нея. Свали я на пода, обърна я по очи и изви
ръцете й зад гърба. Усещаше студения мрамор под лицето си, докато
коленете му разтваряха краката й. Чу се звук от късане. Бикините й.
Тя се вцепени. Нито мислите, нито чувствата й успяваха да следят
бързите му действия. Но тялото й знаеше какво иска. Щеше да го приеме в
себе си, независимо дали е ядосан или не.
Тежестта на тялото му за миг се вдигна от нея и тя чу звук от
смъкване на цип. После той отново лежеше върху нея и нямаше нищо
между огромната му ерекция и нейната сърцевина. Но той не продължи.
Само дишаше тежко, застинал на място, тя усещаше дъха му като порив на
вятър в ухото си, толкова силен… Хлипаше ли?
Главата му се отпусна върху врата й. После той се претърколи
встрани и за миг се притисна в нея, преди да се отдръпне. Легна по гръб и
закри лицето си с ръце.
— О, Господи… — стенеше. — Бела…
Искаше да протегне ръка към него, но той бе толкова напрегнат, че не
посмя. Изправи се несръчно на крака и погледна надолу. Панталоните
бяха смъкнати около бедрата му, възбудата му бе изчезнала.
Господи, тялото му бе толкова окаяно. Стомахът му бе хлътнал.
Тазовите кости изпъкваха под кожата. Сигурно наистина пие само от хора, помисли си тя. И изобщо не яде достатъчно.
Загледа се в татуираните ивици, покриващи китките и врата му. И в
белезите.
Унищожен. Не наранен.
Макар че в този момент се срамуваше да го признае, тъмната му
страна наистина бе онова, което я привличаше най-силно. Бе толкова
различно, напълно противоположно на всичко, което бе научила от
живота. То го правеше опасен. Вълнуващ. Секси. Но онова беше
въображаемо. Това, което виждаше сега, беше истинско.
Той страдаше. И в това нямаше нищо привлекателно или вълнуващо.
Взе хавлия, отиде до него и внимателно зави голата му плът. Той
подскочи, после притисна хавлията до себе си. Когато погледна към нея, тя видя, че очите му са зачервени, но в тях нямаше сълзи. Може би не
беше плакал.
— Моля те… остави ме — каза той.
— Искам…
— Тръгвай. Веднага. Без да искаш, без да се надяваш. Без нищо.
Просто си върви. И никога повече не ме доближавай. Закълни се. Закълни
се.
— Аз… обещавам.
Бела мина бързо през спалнята му. Когато се отдалечи достатъчно по
коридора, спря и оправи косата си с пръсти, опита се да я приглади.
Усещаше бикините около кръста си и ги остави така. Нямаше къде да ги
сложи, ако ги свалеше.
Долу партито беше в разгара си и тя се почувства не на място, празна.
Отиде при Мери, каза й довиждане и се огледа за някой доген, който да я
откара до дома й.
Но тогава Зейдист влезе в залата. Беше се преоблякъл в бели спортни
дрехи и носеше в ръка черна чанта. Без изобщо да погледне към нея, се
приближи зад Фюри, който стоеше на няколко крачки встрани.
Фюри се обърна и се отдръпна, когато видя чантата.
— Не, Зи. Не искам…
— Или ще го направиш ти, братко, или ще намеря някой друг, който
иска.
Подаде му чантата.
Фюри се втренчи в нея. После я взе. Ръката му трепереше. Двамата
излязоха заедно.
41.
Мери остави празните чинии до мивката и подаде на Рейдж един
поднос, за да съберат заедно останалите неща. Партито вече бе свършило
и всички помагаха в разтребването. Когато излязоха във фоайето, тя каза: — Толкова е хубаво, че Уелси и Тор взеха Джон при себе си. Искаше
ми се да го видя тази вечер, но се радвам, като знам, че е в добри ръце.
— Тор ми каза, че горкото хлапе не може да стане от леглото, толкова
е изтощено. Само ядял и спял. Ей, между другото, мисля, че си права.