Фюри като че ли харесва Бела. Почти през цялото време я гледаше. Не
съм го виждал да прави така преди.
— Но след това, което каза за…
Докато минаваха край стълбището, под него се отвори скрита врата.
Излезе Зейдист. Лицето му бе насинено, ризата му беше разкъсана. По
него имаше кръв.
— О, по дяволите — промърмори Рейдж.
Братът ги отмина, черните очи със стъклен поглед не се обърнаха към
тях. Леката усмивка на задоволство изглеждаше съвсем не на място на
лицето му, сякаш бе получил хубава вечеря или добър секс вместо жесток
бой. Качи се бавно по стълбите, единият му крак се прегъваше трудно.
— Най-добре да отида да видя Фюри — Рейдж подаде подноса на
Мери и я целуна леко. — Може да се забавя.
— Защо Фюри би… О… Господи…
— Само защото е принуден. Това е единствената причина, Мери.
— Добре… Остани колкото трябва.
Но преди Рейдж да стигне до вратата, Фюри влезе, облечен в спортен
екип. Изглеждаше изтощен като Зейдист, само че по него нямаше никакви
белези. Не, не беше така. Кокалчетата на ръцете му бяха подути и
разранени, а по гърдите му имаше размазани петна от кръв.
— Хей, братко — каза Рейдж.
Фюри се огледа, сякаш с изненада откриваше къде се намира. Рейдж
пристъпи и застана пред него.
— Братко?
Празният поглед изчезна и очите на Фюри се фокусираха.
— Здравей.
— Искаш ли да се качиш горе? Да си починеш?
— О, да. Не. Добре съм — очите му се стрелнаха към Мери. После се
отклониха. — Аз, ъ-ъ, добре съм. Да, наистина. Партито е свършило, предполагам?
Рейдж взе чантата. Бледорозовата риза на Фюри се подаваше, прищипана от ципа.
— Хайде, да се качим заедно.
— Трябва да останеш при жена си.
— Тя разбира. Да вървим заедно, братко.
Раменете на Фюри се отпуснаха.
— Да, добре. Да, аз не… Не бих искал да съм сам точно сега.
Късно през нощта Рейдж най-после се върна в тяхната стая. Знаеше, че Мери ще е заспала, така че затвори тихо вратата.
На нощната масичка до леглото гореше свещ и на светлината й той
видя, че леглото е разхвърляно. Мери бе избутала завивката и бе
разместила възглавниците. Лежеше по гръб, прелестната кремава нощница
се бе увила около кръста й, откривайки бедрата й.
Той не беше виждал копринената дреха преди и разбра, че я е
облякла, защото е искала тази вечер да бъде специална. Гледката го замая
и макар желанието да го изгаряше, коленичи от нейната страна на
леглото. Имаше нужда да е близо до нея.
Не знаеше как Фюри успява се справи, особено през нощи като тази.
Единственият човек, когото братът обичаше, бе поискал да го бият до
кръв, бе настоявал да получи болка и наказание. И Фюри бе направил
онова, което искаха от него, поемайки страданието на близнака си. Зи без
съмнение щеше да спи, докато се оправи. Фюри щеше да остане объркан и
затворен в себе си дни наред.
Беше добър, предан, силен и отдаден на Зи. Но преживяването и
изкупването на вината за всичко, което се бе случило със Зейдист, го
убиваше.
Господи, как можеше някой да се справи със задачата да бие човека, когото обича, защото това е единственото, което другият иска?
— Миришеш хубаво — промърмори Мери, сви се от нейната страна на
леглото и го погледна. — Като «Старбъкс».
— От червения дим е. Фюри пуши нещо много силно, но не го виня —Рейдж взе ръката й и се намръщи. — Пак имаш треска.
— Вече свърши. Чувствам се по-добре — целуна китката му. — Как е
Фюри?
— Ужасно.
— Зейдист често ли го кара да прави така?
— Не. Не знам каква беше причината тази вечер.
— Съжалявам и за двамата. Но повече за Фюри.
Той й се усмихна, изпълнен с любов заради нейната загриженост за
братята.
Мери се надигна бавно и изви крака, за да ги спусне от леглото.
Горната част на нощницата й беше от дантела и той виждаше гърдите й
през нея. Бедрата му се стегнаха. Затвори очи.
Това беше ад. Желанието да бъде с нея. Страхът от онова, което може
да й причини. И дори не мислеше за секс. Искаше да я прегърне.
Ръцете й се повдигнаха към лицето му. Палецът й се плъзна по устата
му и устните му се отвориха сами в неволна покана, която Мери прие.
Наведе се и го целуна, езикът й се плъзна в устата му и взе онова, което
той знаеше, че не бива да предлага.
— М-м-м. Имаш чудесен вкус.
Беше пушил малко от червения дим с Фюри, защото знаеше, че ще се
върне при нея, с надеждата, че успокоителното ще свали част от
напрежението. Не би могъл да се справи, ако се повтореше онова, което се
случи в билярдната зала.