един от братята. Върви да я хванеш, приятел.
У. кимна.
— Добре, но скоро ще съмне, а имам нужда да подремна. Две нощи не
съм мигнал и вече нямам сили.
— Утре тогава. Сега ни остави.
У наклони глава встрани и хвърли поглед към дупката.
— Вас?
— Изчезвай по дяволите, У.
У. си тръгна и О. се заслуша в затихващия звук от колата му.
Доволен, той сведе поглед към капака. Не можеше да спре да се усмихва.
43.
Рейдж не се върна в главната сграда до пет часа следобед. Вървеше
през тунела съвършено безшумно. Беше свалил обувките си, защото се
намокриха и после забрави къде ги е оставил.
Беше като оголен проводник. Огънят протичаше по него с рев, от
който не можеше да се избави, колкото и да бе изтощен. Не му помагаше
нито вдигането на тежести, нито бягането. В този момент, макар и да не
си го бе помислял, не можеше да си представи, че би се успокоил дори
след секс със сто различни жени.
За него нямаше друг изход, освен да говори с Мери. Ужасяваше се от
мисълта да й каже, че е бил осъден преди един век и нямаше представа
как да й обясни, че звярът я желае. Но тя трябваше да знае защо я
избягва.
Събра кураж и отвори вратата на спалнята им. Тя не беше там.
Слезе долу и откри Фриц в кухнята.
— Виждал ли си Мери? — запита той, стараейки се с всички сили да
запази гласа си спокоен.
— Да, сър. Тя излезе.
Кръвта на Рейдж замръзна.
— Къде отиде?
— Не каза.
— Взе ли нещо със себе си? Дамска чанта? Багаж?
— Книга. Кифла. Яке.
Навън. Рейдж се втурна по подземния тунел и за половин минута
беше в Дупката. Заудря по вратата.
Вишъс се забави безкрайно, преди да отвори, а когато го направи, се
показа в целия си блясък по боксерки и с разрошена от съня коса.
— Какво, по…
— Мери е излязла от къщата. Сама. Трябва да я намеря.
Ви спря да търка очи, замаяният му вид се смени с пълна
концентрация. Отиде до компютъра си, извика на екрана картини от
всички външни камери и я откри да стои на слънце пред главния вход на
къщата. Което беше умно. Ако се появеше опасност, можеше веднага да се
скрие вътре.
Рейдж въздъхна дълбоко.
— Как мога да приближа образа?
— Кликаш с мишката върху зума в горния десен ъгъл.
Рейдж увеличи образа докрай. Тя хранеше две врабчета, като им
хвърляше парченца от кифлата. От време на време повдигаше глава и се
оглеждаше. Усмивката на лицето й бе сдържана, ъгълчетата на устните й
едва се повдигаха, сякаш се усмихваше на себе си.
Той докосна екрана, галейки лицето й с върха на пръст си.
— Знаеш ли, братко, не беше прав.
— Не бях ли?
— Тя е моята съдба.
— Казвал ли съм, че не е?
Рейдж хвърли поглед над компютърното оборудване и се загледа в
татуираното око на Ви.
— Не съм първият й любовник. Ти ми каза, че съдбата ми е отредила
девица. Така че не си прав.
— Аз никога не греша.
Рейдж смръщи вежди, отхвърляйки веднага мисълта, че някоя друга
жена ще значи нещо повече за него или че ще заеме мястото на Мери в
сърцето му.
Съдбата можеше да върви по дяволите, ако искаше от него да обича
отново. Предсказанията на Ви — също.
— Сигурно е хубаво да знаеш всичко — измърмори той. — Или поне
да си мислиш, че е така.
Обърна се и тръгна към тунела, стиснал здраво ръце в юмруци.
Диамантените очи на Ви, обикновено толкова спокойни, бяха
присвити и гневни.
— Когато казвам, че не греша, не си придавам важност. Да виждаш
бъдещето, е адско проклятие, братко. Да не мислиш, че ми харесва да
знам как ще умре всеки?
Рейдж се сви и Вишъс се усмихна студено.
— Да, помисли върху това. И после си дай сметка, че единственото, което не знам, е кога, така че не мога да спася никого от вас. Искаш ли
сега да ми кажеш защо ми е според теб да се перча с това мое проклятие?
— О, Господи… братко. Съжалявам…
Ви изпусна въздуха, който дълго бе сдържал в гърдите си.
— Няма нищо. Слушай, какво ще кажеш да отидеш при партньорката
си? Тя мисли за теб цял следобед. Без да се засягаш, уморих се да чувам
гласа й в главата си.
Мери се облегна на голямата месингова врата и погледна нагоре. Над
главата й блестеше синият простор на небето, въздухът бе сух и свеж след
необичайно ранния снеговалеж предишната нощ. Искаше да се поразходи, преди да залезе слънцето, но топлината, проникваща през якето й, я
правеше сънлива. Или просто беше изтощена. Не успя да заспи, след като
Рейдж излезе от стаята, и прекара целия ден, надявайки се той да се
върне.
Нямаше представа какво се беше случило предната нощ. Дори не беше