хълбоците си. Ерекцията му достигна първо до корема, а после и до пъпа
му. Ръцете му внезапно се вдигнаха нагоре и дръпнаха веригите, които се
разместиха и издрънчаха.
— Добре ли си? — каза тя.
— О, Господи, Мери. Аз… ние сме гладни. Умираме за теб.
Тя събра смелост и пристъпи до леглото. Наведе се и го целуна по
устата, след това се качи върху леглото. Покри го с тялото си.
Той се извиваше под нея, докато тя разтваряше бедра над хълбоците
му.
Взе го в дланта си и се опита да го скрие в себе си. Първият път не
успя. Беше твърде голям, а тя не беше готова и изпитваше болка. Опита
отново и смръщи вежди.
— Не си готова за мен — каза Рейдж, изви гръб и се притисна към
нея. Издаваше някакъв див, мъркащ звук.
— Ще се оправя, нека само…
— Ела тук — още докато говореше, гласът му се промени. Стана по-
плътен. — Целуни ме, Мери.
Тя се отпусна върху гърдите му и се прилепи към устните му, опитвайки се да изпита желание. Не се получаваше. Той се отдръпна, сякаш усещаше, че не е възбудена.
— Ела по-нагоре — веригите се раздвижиха, звукът им бе почти като
звън на камбани. — Дай ми гърдите си. Приближи ги до устата ми.
Тя се премести и допря зърното си до устните му. Тялото й реагира
веднага щом усети нежното всмукване. Затвори очи, посрещайки с
облекчение топлината, която я заливаше.
Рейдж сякаш усети промяната в нея, защото мъркащият звук се засили
и във въздуха се разнесе приятно бръмчене. Докато я галеше с устни, тялото му се изви силно под нея, гърдите му се повдигнаха, после се
надигна шията, а главата се отметна назад. Кожата му отново заблестя от
пот, желанието му за нея изпълни въздуха с аромата на подправки.
— Мери, нека усетя вкуса ти — гласът му беше толкова тих, че
думите едва се различаваха. — Твоята сладост. Нека усетя вкуса ти.
Тя сведе поглед. Две светещи бели очи се взираха в нея.
Хипнотизираха, привличаха я така силно, че не можеше да им устои, макар да разбираше, че сега с нея не беше само Рейдж.
Изпълзя нагоре и спря върху гърдите му. Чувстваше се смутена от
тази близост, особено както бе вързан.
— Още малко, Мери — дори начинът, по който произнасяше името й, не беше същият. — Ела до устата ми.
Тя се премести неловко, опитвайки се да се пригоди към неговата
поза. Накрая постави едното си коляно върху гърдите му, а другото —върху рамото му. Той изви глава и се повдигна, за да я достигне и погали
с устни.
Стенанието му вибрираше в сърцевината й и тя опря ръка в стената.
Удоволствието напълно премахна задръжките й и тя се отдаде изцяло на
усещанията си, докато той я поемаше лакомо. Когато тялото й отговори с
внезапно появила се влага, тя чу остър звук, последван от стенание, а
веригите се опънаха силно и рамката на леглото изскърца. Огромните
ръце на Рейдж се напрягаха, опъвайки веригите, които го задържаха, мускули те му бяха твърди като камък, пръстите — широко разперени и
извити като нокти на хищник.
— Ето — каза той между краката й. — Усещам… че си близо.
Гласът му потъна в ръмжене.
Удоволствието я прониза и тя се отпусна върху леглото. Когато
пулсиращите тръпки отслабнаха, тя го погледна. Белите немигащи очи
бяха широко отворени от учудване и възхищение. Той бе изцяло завладян
от нея. Лежеше и дишаше по онзи особен начин — две кратки вдишвания, едно дълго издишване.
— Вземи ме, Мери.
Думите бяха произнесени с дълбок, променен глас. Не бе гласът на
Рейдж.
Но тя не се уплаши, нямаше и усещането, че го предава.
Каквото и да се бе освободило от него, то не беше злонамерено, а и
не беше напълно непознато. Бе усещала това нещо у него през цялото
време и сега нямаше от какво да се плаши. Когато срещна очите му, изпита същото чувство, както в билярдната зала — някакво друго
присъствие, което едновременно с това беше Рейдж.
Премести се надолу и го прие в тялото си, обхвана го плътно. Започна
да се движи равномерно, а хълбоците му се повдигнаха и от гърлото му
отново се чу високо стенание. Тласъците се редуваха навътре и навън, все
по-силно и по-бързо, доставяйки й все по-голямо удоволствие. Подпря се
на ръце и крака, за да не я събори силата му и се опита да остане
неподвижна.
Стенещият звук се усилваше, той се движеше неудържимо, удряйки
хълбоци в нея, цялото му тяло трепереше. Беше като приближаващ ураган, който ще връхлети всеки миг. Внезапно се изви в дъга нагоре, леглото
изскърца, а ръцете и краката му се напрегнаха. Клепачите му се отвориха
и бяла светлина обля стаята, стана светло като ден. Тя почувства