Амбър схвана намека.
Като останаха сами, Мери каза:
— Наистина, нека просто сложим край…
— Да не би да съм показал с нещо, че не искам да вечерям в твоята
компания?
Тя постави длан върху менюто, след това проследи с пръст
очертанията на чиния с ребърца. Накрая рязко го отблъсна встрани.
— Втренчил си се в мен.
— Така правят мъжете — когато открият жена, която желаят, добави мислено.
— Да, но точно мен не ме зяпат така. Не ми е приятно, защото не
мога да си представя чак толкова да си хлътнал по мен. Нали разбираш
какво искам да кажа? И наистина не бих могла да понеса цял час да те
гледам как се жертваш да забавляваш грозното патенце.
Господи, този глас! Продължаваше да има същия ефект върху него —кожата му първо настръхваше, побиваха го тръпки, а после се
успокояваше. Той си пое дълбоко дъх в опит да долови естествения мирис
на тялото й, свеж като аромата на лимон.
Когато мълчанието се проточи, Рейдж побутна менюто към нея.
— Време е да решиш какво ще поръчаш, освен ако не искаш просто да
седиш тук, докато аз се храня.
— Мога да си тръгна, когато пожелая.
— Вярно е. Но няма да го направиш.
— О, и защо мислиш така? — очите й горяха, мятаха мълнии.
Тялото му отговори с по-висока степен на възбуда.
— Няма да си тръгнеш, защото харесваш Бела прекалено много, за да
я поставиш в неудобно положение, като ме зарежеш тук. А за разлика от
теб, аз ще й кажа, че си се отървала от мен.
Мери смръщи вежди.
— Изнудваш ме?
— Не. Убеждавам те.
Тя бавно отвори менюто и започна да го разглежда.
— Продължаваш да ме гледаш втренчено.
— Знам.
— Имаш ли нещо против да насочиш погледа си другаде? Към менюто
или към брюнетката на съседната маса. През две сепарета от нас седи
русокоса красавица — в случай че не си забелязал.
— Ти не си слагаш дори парфюм, нали?
Тя вдигна поглед към него.
— Да, така е.
— Може ли? — той посочи с глава към ръката й.
— Моля?
Нямаше как да й каже, че иска да подуши кожата й отблизо.
— След като ще вечеряме заедно, струва ми се, че е проява на
учтивост да си стиснем ръцете, нали? И макар че ме сряза първия път, когато се опитах да проявя любезност, склонен съм да опитам повторно.
Мери не отговори. Той протегна ръка през масата и взе дланта й в
своята. Преди да е успяла да реагира, я поднесе към устните си и я
целуна. Вдъхна дълбоко мириса на кожата й.
Тялото му веднага реагира. Ерекцията изду кожените му панталони, напрегна се, заплаши да изскочи през ципа. Той се размърда неспокойно, за да й направи място.
Господи, нямаше търпение да я заведе в дома си и да остане насаме с
нея.
12.
Мери спря да диша, когато Хал пусна ръката й.
Може би сънуваше. Да, със сигурност беше сън. Защото той бе
великолепен представител на мъжкия пол. Много секси. И прекалено
погълнат от нея, за да е истина.
Сервитьорката се върна до масата им. Приближи се толкова плътно до
Хал, колкото беше възможно, без да седне в скута му. И направо да не
повярваш, беше положила нов слой червило на устните си. Устата й
изглеждаше така, сякаш беше намазана със слой масло, върху който бе
добавила нещо на име «Изкусително розово», «Изящно кораловочервено»
или друго също толкова нелепо.
Мери поклати глава, изненадана, че е способна на подобна
безпричинна злоба.
— Какво да ви донеса? — въпросът й беше отправен към Хал.
Хал погледна през масата към Мери и повдигна вежди, а тя поклати
глава и започна да прелиства менюто.
— Добре, да видим какво има тук — каза той и разтвори своето. —Ще взема «Пилешки гърди Алфредо». Нарязани и леко сурови. И
чийзбургер, също леко суров. Двойна порция пържени картофи. И начос.
Да, начос, с всякакъв вид сос. Двойна порция.
Мери можеше единствено да го гледа втренчено как затваря менюто.
Сервитьорката изглеждаше леко смутена.
— Всичко това за вас и сестра ви ли е?
Като че ли семейните задължения бяха единствената причина мъж
като него да излезе с жена като нея. О, Господи…
— Не, това е за мен. И тя не ми е сестра, аз съм на среща с нея.
Мери?
— Аз… ще взема само салата «Цезар». Може да я донесете след
неговата поръчка.
Сервитьорката взе менютата и се отдалечи.
— И така, Мери, разкажи ми нещо за себе си.
— Защо да не говорим за теб?
— Защото искам да чувам гласа ти.
Мери настръхна, някакъв спомен изплува дълбоко от подсъзнанието
й.
Говори. Искам да чувам гласа ти.
Кажи нещо. Повтаряй го отново и отново. Хайде.
Беше готова да се закълне, че този мъж и преди й е казвал тези думи.