— Защо? — попита тя с дрезгав глас. — Защо искаш да ме целунеш?
Той постави длани на раменете й и я обърна към себе си. Извисяваше
се над нея, затъмняваше светлината, която струеше от ресторанта, лампите на паркинга, звездите на нощното небе.
— Нека само те целуна, Мери — дланите му се плъзнаха по шията й и
погалиха бузите й. — Само веднъж. Окей?
— Не, не е окей — прошепна тя в мига, в който той наклони главата й
назад.
Устните му се доближиха до нейните, а те потрепнаха. Беше минало
толкова много време от последната й целувка. А и досега не я беше
целувал мъж като него.
Допирът на устните му беше лек, нежен. Което беше неочаквано, като
се имаше предвид огромният му ръст.
Горещината се разля по гърдите й, спусна се надолу и се спря между
краката й… И в този миг тя чу звук, подобен на съскане.
Хал залитна крачка назад и я изгледа странно. С рязко движение
кръстоса ръце на гърдите си — така, сякаш притискаше нещо към тях.
— Хал?
Той не отговори. Просто стоеше там и я гледаше втренчено. Ако не
беше сигурна в противното, би помислила, че е разтърсен от преживяното.
— Хал, добре ли си?
Той поклати глава, само веднъж.
След това се отдалечи и изчезна в мрака, който цареше отвъд
светлините на паркинга.
13.
Рейдж се материализира във вътрешния двор — между Дупката и
голямата сграда.
Не можеше да определи съвсем точно усещането, което го изпълваше
— нещо като нискочестотно жужене в мускулите и костите му, подобно на
вибрациите на камертон. Обаче знаеше със сигурност, че никога преди не
го е изпитвал. Беше се породило в мига, в който устните му бяха
докоснали тези на Мери.
Тъй като всяко ново и различно усещане предвещаваше беда, той
веднага се бе отдалечил от нея. И това му беше помогнало. Проблемът
беше, че сега, когато усещането започваше да заглъхва, нуждата да
освободи тялото си от сексуалното напрежение беше толкова силна, че го
караше да потръпва. Което не бе справедливо. След появяването на звяра
на бял свят обикновено имаше няколко дни на затишие.
Погледна часовника си.
По дяволите, искаше му се да излезе на лов за лесъри, за да се
успокои поне малко, но откакто Тор беше поел командването, правилата в
братството се бяха променили. След като възвърнеше нормалния си вид, Рейдж трябваше да почива два дни, преди да се върне в редиците им. След
смъртта на Дариъс миналото лято бяха останали шестима братя. А после
Рот се беше качил на престола, така че сега бяха само петима. Расата на
вампирите не можеше да си позволи да изгуби още един воин.
В наложената му почивка имаше смисъл, но той не обичаше да му
нареждат какво да прави. И не можеше да понесе мисълта, че не е навън, на бойното поле, особено когато се налагаше да освободи част от
напрежението.
Извади връзка ключове от джоба на палтото си и отиде до
тунингования си «Понтиак». Автомобилът се събуди за живот с мощен рев
на двигателя и само след минута и половина вече беше на шосето. Рейдж
не знаеше в каква посока да поеме. Нямаше значение. Мери. Целувката.
Господи, устните й бяха невероятно сладки и тръпнеха под неговите
— толкова неустоими, че копнееше да ги разтвори с език, а после да го
плъзне във вътрешността й. Да излезе навън и отново да се гмурне вътре, да я вкуси. А после да направи същото с тялото си, да го плъзне между
краката й.
Обаче трябваше да спре. Непознатото жужене вътре в него го
изнервяше, което предвещаваше опасност. Не можеше да определи какво
бе предизвикало проклетата реакция. Мери го успокояваше, носеше му
облекчение. Разбира се, искаше я, а сексуалното желание го правеше
напрегнат. Но не и опасен.
О, по дяволите. Може би беше разбрал погрешно отклика на тялото
си. Може би сексуалното му желание за нея беше по-силно и по-дълбоко
от онова, с което беше свикнал… Обикновено то не беше нещо повече от
нуждата да се освободи, така че тялото му да не остане неудовлетворено.
Замисли се за жените, представителки и на двете раси, които беше
имал. Те бяха безброй и всичките безименни — тела без лица, в които
просто се освобождаваше. Нито една от тях не беше източник на истинско
удоволствие за него. Докосваше ги и ги целуваше само защото, ако не
стигнеха до оргазъм, той се чувстваше като абсолютен използвач.
По дяволите, чувстваше се по същия начин и в този момент. Беше
използвач.
Така че, дори да не се беше уплашил от странното жужене, пак щеше
да остави Мери на паркинга. С прекрасния си глас, с очите на воин и