тръпнещите устни, тя не би могла да бъде просто поредната жена в
леглото му. Да я вземе, дори тя също да го желаеше, бе равносилно на
оскверняване. Защото Мери беше нещо чисто. И по-добро от него.
Звънна мобилният му телефон и той го извади от джоба си. Хвърли
поглед на екрана и изруга, но все пак отговори.
— Здравей, Тор. Щях да ти се обадя.
— Току-що видях колата ти да потегля. Да не би да отиваш на среща с
жената сега?
— Не, вече се срещнах с нея.
— Толкова бързо! Сигурно добре се е държала с теб.
Рейдж заскърца със зъби. За първи път в живота си не можа бързо да
измисли подходящ отговор.
— Разговарях с нея за момчето. Нямаме проблеми в това отношение.
Тя го харесва, изпитва съчувствие към него, но ако то изчезне, няма да
вдигне врява. Запознали са се едва наскоро.
— Добра работа, Холивуд. И накъде си тръгнал сега?
— Просто шофирам.
Тор заговори по-меко.
— Мразиш състоянието, което не ти позволява да се биеш, нали?
— А ти не би ли се чувствал по същия начин?
— Разбира се. Не се тревожи, утрешният ден ще изтече бързо и ти ще
си отново на мястото на действието. А междувременно, можеш да
отпуснеш малко юздите в «Едноокия» — Тор се засмя тихичко. — Между
другото, чух за сестрите, с които си бил преди две нощи, една след друга.
Невероятен си, знаеш ли?
— Да. Тор, мога ли да те помоля за услуга?
— Каквото кажеш, братко.
— Може ли да не… повдигаш въпроса за жените? — Рейдж си пое
дълбоко дъх. — Защото истината е, че мразя подобни преживявания, наистина.
Имаше намерение да замълчи, но думите изведнъж излязоха от устата
му. Не можа да се сдържи.
— Мразя анонимността на този вид секс. Мразя болката в гърдите, която изпитвам след това. Мразя миризмата, полепнала по тялото и косата
ми, когато се прибера у дома. Но най-много мразя това, че ще го правя
отново и отново, защото, ако не го правя, мога да нараня някого от вас
или невинен свидетел на събитията — издиша през устата. — А онези две
сестри, от които си така впечатлен? Виж, ето как стоят нещата. Избирам
само онези, които пет пари не дават с кого са. Защото иначе няма да бъде
честно. Онези двете мадами хвърлиха по един поглед на часовника ми и
на пачката банкноти в портмонето ми и решиха, че съм трофей. В секса с
тях имаше толкова интимност, колкото и в автомобилна катастрофа. А
тази вечер? Ти си отиваш у дома, при Уелси. А аз ще бъда сам у дома.
Също както и вчера. Както ще бъде и утре. Свалката с разни курви не е
забавление за мен. Това ме тормози от години, така че хайде да не
повдигаме повече въпроса, а?
Настъпи дълго мълчание.
— Господи… Съжалявам. Не знаех. Нямах представа…
— Да, нали… — наистина трябваше да сложи край на този разговор.
— Виж, трябва да затварям. Ще говорим по-късно.
— Не, почакай, Рейдж…
Рейдж изключи телефона си и спря отстрани на шосето. Огледа се и
видя, че се намира насред пустошта. Наоколо нямаше нищо, освен гора.
Опря чело на кормилото.
В главата му изникна образът на Мери. И осъзна, че е забравил да
изтрие спомена за себе си от съзнанието й.
Забравил? Да, бе. Не беше го направил, защото искаше да я види
отново. Искаше тя да го помни.
О, Господи… Това беше лошо. Много лошо.
14.
Мери се обърна в леглото и изрита завивките. Полузаспала, разпери
крака в опит да се охлади.
По дяволите, дали не беше оставила климатика на прекалено висока
температура…
В главата й се породи ужасно подозрение. Съзнанието й започна да се
избистря, а страхът й да нараства. Имаше треска — нещо характерно за
болните от левкемия. Придружена с нощно изпотяване.
О, по дяволите… Познаваше това чувство прекалено добре —зачервяването на кожата, сухата горещина, болките в ставите. Часовникът
показваше 4:18 след полунощ. Точно по това време, когато беше болна, се
повишаваше температурата й.
Протегна ръка нагоре и отвори прозореца над леглото. Студеният
въздух прие поканата й и се втурна вътре — охлади я, успокои я. Треската
си отиде скоро след това, отзвучаването й беше придружено с обилно
изпотяване.
Може би просто беше настинала. Хората с нейната диагноза страдаха
и от обикновени заболявания като всички други. Наистина.
Нямаше значение дали това е някакъв вид вирус, или повторна атака
на левкемията — и в двата случая нямаше да може отново да заспи. Тъй
като беше по тениска и боксерки, се наметна с халат и слезе на долния
етаж. Докато вървеше към кухнята, запали осветлението навсякъде — така