Следващия път няма да позволя на ченгето да ми попречи.
— Целуна ли я вече? Как ще й обясниш за кучешките ти зъби, Холивуд? — Рейдж затвори очи и изруга, а Тор каза вече малко по-меко: — Бъди реалист. Тя е усложнение, от което нямаме нужда. А за теб е
проблем, защото избра нея пред това да се подчиниш на заповедта ми. Не
правя това, за да те настъпя по топките, Рейдж. А защото така е по-
безопасно за всички. Най-вече за нея. Ще ме послушаш ли, братко? По-
безопасно за нея.
Рейдж се наведе и хвана глезените си. Опъна ахилесовите си
сухожилия толкова силно, че едва не ги скъса. По-безопасно за Мери.
— Ще се погрижа — каза най-накрая.
— Госпожице Лус? Елате с мен, моля.
Мери вдигна поглед. Не позна сестрата. Изглеждаше наистина много
млада в розовата униформа — вероятно току-що бе завършила училище. А
когато се усмихна, заприлича едва ли не на дете. Трапчинките на бузите й
бяха очарователни.
— Госпожице Лус? — момичето премести огромната папка в другата
си ръка.
Мери преметна дамската си чанта през рамо, изправи се и последва
сестрата. Тръгнаха по дългия коридор, чиито стени бяха боядисани в
светлобежов цвят, и по средата спряха пред приемния кабинет.
— Само ще проверя теглото и температурата ви — сестрата отново се
усмихна. Беше бърза. Дружелюбна.
— Изгубили сте малко тегло, госпожице Лус — каза тя, докато
записваше данните в папката. — Добре ли се храните?
— Да. Приемам същото количество храна като преди.
— Елате тук, в стаята вляво.
Всички кабинети бяха еднакви. Репродукция на Моне в рамка и малък
прозорец със спуснати щори. Бюро, покрито с рекламни брошури.
Компютър. Кушетка за прегледи, покрита с бял чаршаф. Кът с умивалник
с всичко необходимо. Червен контейнер за биологични отпадъци.
На Мери й се повдигна.
— Доктор Делакроче каза, че иска да ви прегледа основно — сестрата
й подаде грижливо сгънато на четири парче плат. — Ще дойде веднага
след като се преоблечете.
Нощниците също бяха еднакви във всички болници. Изработени от
тънък и мек памучен плат. Сини, с малки розови шарки. Имаха връзки на
две места. Мери никога не беше сигурна дали облича проклетото нещо
както трябва. Дали процепът трябваше да е отпред, или на гърба? Днес
избра да бъде отпред.
След като се преоблече, седна на кушетката и провеси крака. Беше й
студено без дрехите и тя ги погледна с копнеж — внимателно подредени
на стола до бюрото. Би платила щедро, ако й позволяха да ги облече
отново.
Звънна мобилният й телефон. Тъй като беше в чантата й, тя скочи на
пода, както беше по чорапи, и отиде да го вземе. Номерът не й беше
познат. Отговори, стоплена от надеждата.
— Ало?
— Мери.
Въздъхна облекчено, като чу дълбокия му плътен мъжки глас. Беше
повече от сигурна, че Хал няма да върне телефонното й обаждане.
— Здравей, Хал. Благодаря, че се обади — потърси с поглед място за
сядане, различно от кушетката за прегледи. Взе дрехите в скута си и се
настани на стола. — Виж, наистина съжалявам за снощи. Аз…
На вратата се почука и сестрата надникна вътре.
— Извинете ме, при нас ли са резултатите от костната сцинтиграфия, която ви е правена миналия юли?
— Да. Трябва да са в досието ми — сестрата затвори вратата, а Мери
каза: — Съжалявам.
— Къде си?
— Аз, ъ-ъ… — прочисти гърлото си. — Не е важно. Просто исках да
знаеш колко зле се чувствам след онова, което ти казах снощи.
Настъпи дълго мълчание.
— Изпаднах в паника — оправда се тя.
— Защо?
— Караш ме да… Не знам, ти просто… — Мери си играеше с подгъва
на нощницата. Думите излязоха от устата й като лавина, която не можеше
да спре: — Имам рак, Хал. Искам да кажа, имах, а сега може би съм болна
отново.
— Знам.
— Значи Бела ти е казала — Мери очакваше той да потвърди. Когато
това не стана, тя си пое дълбоко дъх: — Не използвам левкемията като
извинение за начина, по който се държах с теб. Просто… В момента сякаш
съм някъде другаде. Емоциите ми са неконтролируеми и да те видя в дома
си… — да съм привлечена от теб. — Това отключи нещо, което не успях
да сдържа.
— Разбирам.
Тя му вярваше. Усещаше, че наистина я разбира. Но, Господи, мълчанието му я убиваше. Започваше да се чувства като глупачка, задържайки го на телефона.
— Това е всичко, което исках да ти кажа.
— Ще те взема довечера в осем. От дома ти.
Мери стисна телефона. Господи, така отчаяно искаше да го види.
— Ще те чакам.
Чуваше гласовете на доктор Делакроче и сестрата, които разговаряха