доведа възбудата ти до края?
Искаше да отговори утвърдително, но реалността я връхлетя с всичка
сила — трябваше да застане гола пред него на светлината на свещта.
Никой, освен лекарите и сестрите, не знаеше какво бе останало от тялото
й, след като болестта си бе отишла. А не можеше да престане да мисли за
всички онези сексапилни жени, които бе видяла да му се предлагат.
— Не съм това, с което си свикнал — каза тихо. — Не съм… красива
— той смръщи вежди, а тя поклати глава. — Повярвай ми.
Рейдж се придвижи към нея тихо и гъвкаво като хищник, раменете му
се движеха с лъвска грация.
— Нека ти покажа колко си красива. Внимателно. Бавно. Не грубо.
Ще бъда съвършеният джентълмен, обещавам.
Устните му се отвориха леко и тя зърна връхчетата на кучешките му
зъби. После устата му отново завладя нейната и, Господи, беше
фантастично. Беше напълно замаяна от усещането за устните и езика му.
Нададе стон, обгърна врата му с ръце и заби нокти в кожата му.
Той я положи на пода, а тя се стегна, за да понесе тежестта на тялото
му. Но той се изпъна до нея и приглади косата й назад.
— Бавно — прошепна. — Нежно.
Целуна я отново и мина известно време, преди дългите му пръсти да
хванат ръба на тениската й. Повдигна я нагоре, а тя се опита да се
концентрира върху усещането за устните му върху нейните, за да не
мисли за онова, което се разкрива за погледа му. Но когато гърдите й се
оголиха, усети нежната ласка на студения въздух. Вдигна ръце да ги
покрие и затвори очи с мълчаливата молба мракът да е достатъчен, за да я
прикрие.
Един пръст погали белега в основата на шията й, причинен от
трахеотомията. После се спря на набръчканата кожа на гърдите й — там, където бяха оставили следи катетрите. Смъкна надолу пижамата й и
разкри всички дупчици по корема й, останали след изтеглянето на
хранителните тръби. След това намери и мястото на хълбока й, през което
бяха направили трансплантацията на костен мозък.
Не можеше да понесе нищо повече. Седна и грабна тениската, за да се
покрие.
— О, не, Мери! Не прекъсвай ласките ми — хвана ръцете й и ги
целуна. След това дръпна тениската. — Няма ли да ми позволиш да те
погледам?
Тя извърна глава, когато възможността да се скрие й беше отнета.
Голите й гърди се повдигнаха и спуснаха под погледа му.
След това Рейдж целуна всяка една от тях и всичките й белези.
Тя трепереше, независимо колко упорито се опитваше да остане
спокойна. Бяха напълнили тялото й с отрови. По него бяха останали
дупки, белези и грубо зараснала кожа. То не можеше да даде живот, беше
безплодно. А ето че този привлекателен мъж го боготвореше — като че ли
всичко, което беше понесла, бе достойно за уважение.
Той вдигна поглед и й се усмихна, а тя избухна в сълзи. Хлипанията й
бяха силни и мъчителни, раздираха гърдите и гърлото й, смазваха ребрата
й. Покри лицето си с ръце. Много й се искаше да събере смелост да отиде
в другата стая.
Рейдж я притисна към гърдите си и я държа така, докато се наплаче.
Прегръщаше я, люлееше я напред-назад, сякаш бе малко дете. Мери
нямаше представа колко време е минало, когато риданията й заглъхнаха, но накрая през мъглата на нещастието си го чу да й говори. Сричките и
ритъмът на словата му й бяха напълно непознати, думите — неразгадаеми.
Но интонацията… беше прекрасна.
А нежността му беше изкушение, от което тя се сви, отдръпна се.
Не можеше да разчита на него за утеха — дори в този момент.
Животът й зависеше от способността й да остане спокойна и
концентрирана в настоящето, да не се поддава на страха. Не можеше да си
позволи да се подхлъзне по опасния наклон на самосъжалението. Ако
започнеше да лее сълзи сега, нямаше да спре дни и месеци наред. Волята
и непоколебимата решителност й бяха помогнали да премине през
изпитанията последния път, когато беше болна. Ако изгубеше
решителността си, нямаше да има сили да победи и този път.
Изтри сълзите си.
Не отново, помисли си. Нямаше повторно да изгуби самоконтрол
пред него.
Прочисти гърлото си и се опита да се усмихне.
— И така. Успях ли да съсипя момента?
Той каза нещо на непознатия език, после поклати глава и премина на
английски.
— Можеш да си поплачеш, колкото искаш.
— Не искам да плача — погледът й се спря на голите му гърди. В
момента желаеше да прави секс с него. След като сълзите преминаха, тялото й отново се отвори за неговото. Сега, когато беше видял белезите
й и не се беше отвратил, тя се чувстваше по-свободно.