от онези убийци жив. Взеха чантата й и много добре знаеш, че ще я
намерят. Дори да изтрия спомените й, няма да е в безопасност у дома си.
А аз няма да позволя да стане плячка на обществото. Щом не можем да
останем тук, единственият начин да я защитя е да изчезна заедно с нея.
Това и ще направя.
Рот смръщи вежди.
— Значи избираш една жена пред братството?
Рейдж издиша. Господи. Не очакваше да се стигне дотук. Но
предполагаше, че нещата наистина стоят така.
Неспособен да остане неподвижен, отиде до един от прозорците, които стигаха от пода до тавана. Погледна навън и видя терасираните
градини, басейна и огромната хълмиста морава. Вниманието му обаче не
беше фокусирано върху грижливо поддържания терен. Виждаше
единствено защитата и сигурността, които вътрешният двор предлагаше.
Беше осветен от охранителните светлини. По дърветата бяха закачени
камери, които записваха всяка секунда. Сензори за движение
регистрираха всеки цветен есенен лист, който падаше на земята. Ако
някой се опиташе да прескочи стената, щеше да бъде посрещнат от
напрежение от двеста и двадесет волта и щеше да бъде изпратен в
отвъдното.
Това беше най-безопасното място за Мери. Макар и да нямаше
решетки.
— За мен тя не е просто някоя жена — прошепна. — Бих я взел за моя
шелан, ако можех.
Някой изруга, а останалите си поеха рязко дъх.
— Ти дори не я познаваш — отбеляза Тор. — Освен това тя е човек.
— И?
Рот заговори тихо, но настоятелно.
— Рейдж, не изоставяй братята си. Имаме нужда от теб. Расата ни
също.
— Тогава, изглежда, че тя ще трябва да остане тук — Рот измърмори
нещо нецензурно и Рейдж се обърна към него. — Ако Бет беше в
опасност, щеше ли да позволиш на нещо да ти попречи да я защитиш?
Дори на братството?
Рот стана, заобиколи бюрото и тръгна към него със заплашителна
походка. Спря едва когато се озоваха гърди в гърди.
— Моята Бет няма нищо общо с направения от теб избор или със
ситуацията, в която постави всички ни. Контактите ни с човешката раса
трябва да бъдат ограничени и да стават единствено на тяхна територия. И
ти го знаеш. В тази къща не може да живее никой друг, освен братята и
техните шелан, ако имат такива.
— А какво ще кажеш за Бъч?
— Той е единственото изключение. И е получил позволение
единствено заради виденията на Вишъс, свързани с него.
— Мери няма да остане тук завинаги.
— И как си представяш това? Мислиш, че обществото ще се откаже да
я преследва? Или че хората изведнъж ще станат толерантни към нас? Слез
на земята.
Рейдж сниши глас, но погледът му остана все така остър и враждебен.
— Тя е болна, Рот. Има рак. Искам да се грижа за нея, и то не само
заради лесърите.
Последва дълго мълчание.
— По дяволите, обвързал си се с нея — Рот прокара длан през дългата
си коса. — За Бога… Ти я срещна съвсем скоро, братко.
— А на теб колко време ти беше необходимо, за да маркираш Бет като
своя? Двадесет и четири часа? О, да, ти изчака два дни. И добре направи, че даде и на себе си, и на нея малко време.
Смехът на Рот беше кратък, подобен на лай.
— Непрекъснато трябва да намесваш моята шелан, нали?
— Виж, господарю, за мен Мери е… различна. Няма да се преструвам, че разбирам защо е така. Знам само, че сърцето ми бие за нея и не мога да
преодолея това… По дяволите, не искам дори да се опитвам. Да я оставя
на милостта на обществото, не стои като възможност. Изпитвам силна
необходимост да я защитя — така непреодолима, че не мога да я потисна.
Дори заради братството.
Рейдж замълча, минутите минаваха. Дали не бяха часове? Или, може
би, само две кратки секунди?
— Ако й позволя да остане — каза Рот, — ще бъде само защото ти
гледаш на нея като на твоя съпруга и само ако може да държи устата си
затворена. Но все още остава фактът, че не се подчини на заповедта на
Тор. Това не може да остане така. Ще трябва да докладвам на Скрайб
Върджин.
Рейдж въздъхна от облекчение.
— Ще поема всички последици.
— Има и други въпроси, по които трябва да поговорим. Твой ред е, Тор.
Тормент пристъпи напред.
— Лоши новини. Дойдоха от цивилно семейство. Мъж, на десет
години след преобразяването си, е изчезнал снощи от централната част на
града. Изпратих отворено електронно писмо до цялата ни общност, в
което предупреждавам всички да бъдат изключително предпазливи, когато
излизат навън, и изисквам да ни се докладва незабавно за всеки изчезнал.
Освен това разговарях с Бъч. Умът на ченгето е като бръснач. Някой от