вас ще възрази ли да го посветим в делата си? — когато всички поклатиха
глави, Тор се обърна към Рейдж. — А сега ни разкажи какво се случи
снощи в парка.
След като се почувства достатъчно силна, Мери стана от леглото и
отиде да провери вратата. Беше заключена. Освен това беше масивна и
здрава. И тя се почувства в безопасност.
Видя ключа за осветлението вляво, натисна го и стаята се окъпа в
светлина.
Господи… Все едно се бе озовала в замъка Уиндзор.
Прозорците бяха закрити от копринени завеси, които падаха на
червено-златни вълни. Сатен и кадифе придаваха красота на огромното
легло, антика от епохата на английския крал Джеймс, чийто крака като че
ли бяха изработени от цели дъбови стволове. Подът беше покрит от килим
«Обюсон», по стените висяха маслени платна…
Господи, онази «Мадона с младенеца» не беше ли на Рубенс?
Обаче не всичко беше от «Сотбис»*. Имаше телевизор с плазмен
екран, стерео оборудване, достатъчно за провеждането на музикално
телевизионно шоу и компютър, достоен за НАСА. И ексбокс** на пода.
[* Сотбис — прочута аукционна къща, основана през 1744 г. Заедно с
основния си конкурент «Кристис» държат 90% от пазара на произведения
на изкуството в света. — Б.пр.]
[** Ексбокс (Xbox) — игрална конзола, произведена от
«Майкрософт». — Б.пр.]
Отиде до лавиците с книги, където стояха гордо изправени
подвързани с кожа томове на чужди езици. Прегледа заглавията с
благоговение и накрая стигна до колекцията от дискове.
Бяха съвсем човешки.
Пълна колекция от комедийните серии на «Остин Пауърс».
«Пришълецът». «Челюсти». И трите филма «Голо оръжие». «Годзила», «Годзила», «Годзила»… до края на рафта бяха само филми с Годзила.
Погледна на долния ред. «Петък, тринадесети», «Хелоуин», «Кошмари на
Елм стрийт». Е, поне не беше се снабдил и с продълженията им. И
пълната колекция на «Злите мъртви».
Беше истинско чудо, че Рейдж още не е ослепял от цялата тази поп
култура.
Мери влезе в банята и включи осветлението. В мраморния под беше
вградено джакузи с размерите на нейната дневна.
Ето, това наистина е нещо красиво, помисли си тя.
Чу вратата да се отваря и изпита облекчение, когато чу Рейдж да я
вика по име.
— Тук съм, възхищавам се на ваната ти — върна се в спалнята. —Какво се е случило?
— Всичко е наред.
Сигурен ли си?, искаше й се да го попита. Защото той беше напрегнат
и замислен. Влезе в гардероба с размерите на стая.
— Не се тревожи, можеш да останеш тук.
— Но…?
— Няма «но».
— Рейдж, какво става?
— Трябва да изляза с братята си довечера — излезе от гардероба —беше съблякъл сакото си — и я заведе до леглото. Седна и я дръпна до
себе си. — Догените, нашите слуги, знаят, че си тук. Те са безкрайно
предани и дружелюбни, няма от какво да се страхуваш. Фриц, икономът, ще ти донесе храна след малко. Ако имаш нужда от нещо, просто го
помоли. Ще се върна на зазоряване.
— И дотогава ще бъда заключена тук?
Той поклати глава и се изправи.
— Свободна си да се разхождаш из къщата. Никой няма да те докосне
— извади късче хартия от кожено калъфче и написа нещо върху него. —Това е телефонният ми номер. Обади ми се, ако имаш нужда от мен и ще
се върна само след секунди.
— Държиш скрита някъде тук машина за телепортиране ли?
Рейдж я погледна и изчезна.
Не в смисъл на излезе бързо от стаята. Просто изчезна. Мери скочи
от леглото и покри устата си с ръка, за да не извика от тревога.
Рейдж я прегърна откъм гърба.
— След секунди.
Тя хвана здраво китките му и ги стисна силно, за да е сигурна, че не
халюцинира.
— Това е страхотен фокус — каза с тънко гласче. — Какви други
номера имаш в шапката си?
— Мога да включвам и изключвам разни неща — стаята потъна в
мрак. — Мога да запалвам свещи — две от тях, поставени върху скрина, пламнаха. — И съм много сръчен с ключалките и други подобни.
Тя чу как ключалката се превърта, а после вратата на гардероба се
отвори и затвори.
— О, мога също да направя нещо наистина страхотно с езика си и
дръжката на черешка.
Целуна я отстрани по врата и влезе в банята. Вратата се затвори и се
чу шумът от течаща вода.
Мери остана закована на мястото си, а сърцето й подскачаше като
грамофонна игла върху плоча. Гледайки колекцията му от дискове, тя
реши, че сигурно имат нещо общо с бягството от действителността.
Особено като се имаше предвид колко странен и колко нереален беше той.
Когато след малко Рейдж излезе от банята обръснат, прикрил