слабините си с хавлия, тя седеше в леглото, подпряна на възглавниците, и
гледаше «Остин Пауърс в Златния член» по телевизията.
— Хей, това е класика — той се усмихна и впери поглед в екрана.
А тя съвсем забрави за филма, докато гледаше широките му рамене, мускулите на ръцете му и формите, които хавлията само подчертаваше. И
татуировката. Това гърчещо тялото си свирепо същество с бели очи.
— «Близначки, Базил, близначки» — издекламира Рейдж с подходяща
интонация прочутата реплика от филма.
Намигна й и влезе в гардероба.
Макар че интуицията й нашепваше друго, тя го последва. Облегна се
на касата на вратата и се опита да си придаде непринуден вид. Рейдж
беше с гръб към нея и обуваше черни кожени панталони. Татуировката се
раздвижи ведно с ръцете му докато закопчаваше ципа.
От устата й излезе тиха въздишка. Какъв мъж. Вампир. Каквото и да
е.
Той й хвърли поглед през рамо.
— Добре ли си?
Всъщност цялото й тяло бе пламнало.
— Мери?
— Чувствам се добре. Превъзходно дори — сведе поглед и прояви
силен интерес към многото обувки, подредени в редица на пода. — Ще се
лекувам сама с колекцията ти от филми, докато накрая не изпадна в кома, изкуствено предизвикана от културната дрога.
Той се наведе да обуе чорапите си, а очите й останаха приковани в
кожата му — гола, гладка и златиста…
— Относно спането — каза той. — Аз ще спя на пода.
Тя си помисли, че много би искала да е в това огромно легло заедно с
него.
— Не бъди глупав, Рейдж. И двамата сме възрастни. А леглото е
достатъчно голямо в него да спят шестима.
Той се поколеба.
— Добре. Обещавам да не хъркам.
А можеш ли също така да обещаеш да не я докосваш?
Облече черна риза с къси ръкави и обу тежки ботуши. След това
втренчи поглед в металния шкаф, който заемаше цяла една стена, от пода
до тавана.
— Мери, защо не се върнеш в спалнята? Имам нужда от минутка
усамотение. Окей?
Тя се изчерви и се обърна.
— Съжалявам, не исках да наруша личното ти пространство…
Той хвана ръката й.
— Не е това. Възможно е да не ти хареса онова, което ще видиш.
След днешния ден едва ли бяха останали много неща, които биха
могли да я шокират.
— Давай — прошепна. — Прави… каквото трябва.
Рейдж погали китката й, след това отвори металния шкаф. Извади
празен черен кожен кобур, преметна го през рамо и го закопча под
гърдите си. После широк полицейски колан. Но по него, както и в кобура, нямаше нищо.
Погледна я. И извади оръжията.
Два дълги кинжала с черни остриета, които прибра в ножниците на
гърдите си с дръжките надолу. Лъскав пистолет, чийто пълнител провери
с бързи и уверени движения, преди да го сложи в кобура на бедрото си.
Шурикени и матовочерни пълнители, които затъкна в колана си. И още
един по-малък нож, който скри някъде. Свали от закачалката дългото си
черно кожено палто, облече го и потупа джобовете. Извади още един
пистолет от металния шкаф с оръжията, огледа го набързо и го скри в
кожените гънки. Пусна още няколко шурикена в джобовете си. И още една
кама.
Обърна се с лице към нея, а тя започна да отстъпва.
— Не ме гледай така, сякаш съм непознат, Мери. Под всичко това съм
пак самият аз.
Тя не спря, докато не се удари в леглото.
— За мен си непознат — прошепна тя.
Лицето му стана твърдо като камък, а гласът му — безизразен.
— Ще се върна преди зазоряване.
Излезе без никакво колебание.
Мери не знаеше колко дълго е седяла с поглед, втренчен в килима. Но
когато вдигна глава, отиде право до телефона и грабна слушалката.
24.
Бела отвори вратичката на фурната, хвърли поглед на вечерята и се
предаде.
Каква отврат.
Грабна две кухненски кърпи и извади тавичката с рулото «Стефани».
То се беше свило и вече не заемаше целия съд, а отгоре бе почерняло и
напукано. Не ставаше за ядене. Беше по-подходящо за строителен
материал, отколкото за вечеря. Още няколко подобни готварски
постижения и малко хоросан и щеше да има стената около терасата, която
искаше.
Затвори вратичката с хълбок. Беше готова да се закълне, че
супермодерната печка «Викинг» я гледа гневно. Лошите чувства бяха
взаимни. Брат й беше обзавел къщата й и се бе постарал тя да има само
най-доброто. Ривендж винаги вършеше нещата по този начин. За него
нямаше никакво значение, че тя предпочита да има старомодна кухня и
скърцащи врати и да гледа с обич как домът й остарява заедно с нея. Бог
да й е на помощ, ако възрази срещу всичките тези мерки за сигурност.