Защото по онова време все още беше жив.
— Излезе ли от ваната?
Мери се засмя, притисна телефона към другото си ухо и зарови глава
още по-дълбоко във възглавниците. Беше малко след четири часа.
— Да, Рейдж.
Не можеше да си спомни да е имала в живота си друг такъв ден, посветен на удоволствията. Беше спала до късно. С храната й донесоха
книги и списания. И джакузито, разбира се.
Сякаш се намираше в спа център. Е, само дето телефонът звънеше
непрекъснато. Не знаеше колко пъти й се бе обадил.
— Донесе ли ти Фриц онова, за което го помолих?
— Но как е намерил пресни ягоди през октомври?
— Имаме си начини.
— И цветята са прелестни — погледна букета от рози, син напръстник
и лалета. Пролетта и лятото, събрани в кристална ваза. — Благодаря ти.
— Радвам се, че ти харесват. Иска ми се да можех да изляза да ги
избера сам. Щеше да ми достави удоволствие да открия най-съвършените.
Исках да бъдат ярки и с прекрасен аромат.
— Мисията е изпълнена.
Чу мъжки гласове на заден фон. И този на Рейдж, приглушен.
— Ченге, имаш ли нещо против да използвам спалнята ти? Имам
нужда от усамотение.
Отговорът беше неясен, но после чу затварянето на врата.
— Мери — каза Рейдж отново с провлечен дрезгав глас. — В леглото
ли си?
Тялото й се оживи и се сгорещи.
— Да.
— Липсваш ми.
Отвори уста, но от нея не излезе нито звук.
— Още ли си на телефона, Мери? — тя въздъхна, а той каза: — Това
не звучи добре. Да не би да съм бил прекалено откровен?
Само тази седмица съм спал с осем различни жени.
О, Господи. Не искаше да се влюбва в него. Не можеше да си го
позволи.
— Мери?
— Просто недей… да ми казваш такива неща.
— Така се чувствам.
Тя не отговори. Какво би могла да каже? Че се чувства по същия
начин? Че й липсва, макар да й се обажда на всеки час? Беше самата
истина, но не я изпълваше с радост. Той беше прекалено красив… и, по
дяволите, когато ставаше въпрос за любовници, можеше да сложи в джоба
си дори Уилт Чембърлейн*. Така че, дори да бе напълно здрава, това
щеше да я направи нещастна. А като се имаше предвид ситуацията, беше
ли изобщо разумно?
[* Уилтън Чембърлейн (1936-1999) — американски баскетболист, известен с твърдението си, че е правил секс с повече от 20 000 жени. —Б.пр.]
Не, абсурдно беше да се привърже емоционално към него.
Мълчанието се проточи и той изруга.
— Тази вечер имаме много работа. Не знам кога ще се върна, но
знаеш как да ме намериш, ако имаш нужда от мен.
Връзката прекъсна. Тя се почувства ужасно. И разбра, че намерението
й да се държи на разстояние е напълно безсмислено.
26.
Рейдж заби здраво крака в земята и се огледа. Нищо. В гората беше
спокойно. Нито чуваше, нито подушваше лесъри. Нямаше признаци тук да
е стъпвал някой през последните години. Същото беше и с останалите
места, които бяха разгледали.
— Какво правим тук, по дяволите? — измърмори той, макар да знаеше
отговора.
Миналата нощ Тор беше попаднал на лесър в сравнително уединен и
безлюден участък на шосе 22. Убиецът карал спортен мотоциклет и успял
да се скрие в гората, но изтървал късче хартия, което се бе оказало много
полезно за тях, защото съдържаше списък на големи парцели за продан в
околностите на Колдуел.
Днес Бъч и Ви бяха проучили всеки имот, продаден през последните
дванадесет месеца в покрайнините на града. Оказа се, че са били
извършени около петдесет сделки. Досега Рейдж и Ви бяха посетили пет
от парцелите. Близнаците бяха заети със същото — оглеждаха останалите.
Междувременно Бъч беше в Дупката и обобщаваше информацията, чертаеше карти и търсеше някаква нишка, за която да се хванат. Щяха да
са им необходими две нощи, за да огледат всички парцели, а трябваше да
наблюдават и къщата на Мери.
Рейдж закрачи из гората с надеждата някои от сенките да се окажат
лесъри. Клоните на дърветата го вбесяваха, защото раздвижвани от
вятъра, създаваха илюзия за нечие присъствие.
— Къде са тези копелета?
— Спокойно, Холивуд — Ви поглади брадичката си и подръпна
шапката си, на която беше изписано името на любимия му отбор «Ред
Сокс». — Напрегнат си тази вечер.
Меко казано. Беше на път да излезе от кожата си. Надяваше се, че ще
се чувства по-добре, ако през деня стои далеч от Мери, а залагаше много
и на евентуална битка тази нощ. Освен това разчиташе, че липсата на сън
ще допринесе допълнително за изтощението му.
Е, да, но ето че нямаше късмет. Желаеше отчаяно Мери. Копнежът му
по нея се засилваше и вече не зависеше от това дали бе близо или далеч