от нея. Все още не бяха открили никакви лесъри. А четиридесет и осем
часовото безсъние го правеше само още по-агресивен.
Вече беше три часът сутринта. Не можеше да чака повече
облекчението, от което така отчаяно се нуждаеше и което би му донесла
схватката. По дяволите…
— Рейдж — Ви размаха облечената си в ръкавица ръка. — Тук ли си, братко?
— Съжалявам, какво казваш? — Рейдж разтърка очи. Лицето, мускулите и кожата го сърбяха така силно, сякаш беше облякъл костюм от
мравки.
— Ти наистина си много напрегнат.
— Не, спокоен съм…
— Тогава защо се чешеш така?
Рейдж отпусна ръцете си. Но започна да масажира бедрата си.
— Трябва да те заведем в «Едноокия» — каза тихо Ви. — Започваш да
губиш самоконтрол. Трябва да получиш секс.
— Майната му.
— Фюри ми каза в какво състояние те е заварил в коридора.
— Момчета, вие сте като компания стари моми, наистина.
— Щом не можеш нито да правиш секс с твоята жена, нито да влезеш
в битка, каква алтернатива имаш?
— Не се предполага да съм в такова състояние — завъртя глава в опит
да намали напрежението в раменете и врата си. — Не е такъв механизмът
на проклятието. Освен това, съвсем скоро претърпях промяна. Не би
трябвало да се повтори толкова скоро…
— Предположението е едно, реалността — съвсем друго. Не си добре, братко. И знаеш какво трябва да направиш, за да излезеш от него, нали?
Мери чу вратата да се отваря и се събуди. Беше замаяна, дезориентирана. Господи, отново бе имала треска през нощта.
— Рейдж? — измърмори неясно.
— Да, аз съм.
Помисли си, че гласът му звучи ужасно. Беше оставил вратата
отворена, така че вероятно нямаше да остане дълго. Може би все още й
беше ядосан заради последния им разговор по телефона.
Откъм гардероба се чу подрънкването на нещо метално и шумолене на
плат. Може би обличаше чиста риза. Излезе и тръгна направо към
коридора, а дългото му кожено палто се развяваше след него. Мисълта, че
ще излезе отново, без да се сбогува с нея, беше шокираща.
Той хвана бравата на вратата и се спря. Светлината от коридора
падаше върху русата му коса и широките му рамене. Профилът му тънеше
в мрак.
— Къде отиваш? — попита тя и седна в леглото.
Настъпи дълга тишина.
— Излизам.
Запита се защо гласът му звучи така, сякаш се извинява. Тя нямаше
нужда от бавачка. Щом имаше работа…
О… да. Жени. Отиваше да търси секс.
В сърцето й повя хлад. Почувства се още по-нещастна, след като
хвърли поглед на красивия букет цветя, който й бе подарил. Господи, повдигаше й се от мисълта, че ще докосва друга така, както нея.
— Мери… съжалявам.
Тя прочисти гърлото си.
— Недей. Между нас няма нищо, така че не очаквам да промениш
навиците си заради мен.
— Това не е навик.
— О, да. Съжалявам. Пристрастяване.
Поредната дълга пауза.
— Мери, аз… Ако имаше друг начин…
— Да се направи какво? — махна с ръка. — Не ми отговаряй.
— Мери…
— Недей, Рейдж. Не е моя работа. Просто излез.
— Мобилният ми телефон ще бъде включен, ако…
— Да. Наистина ще ти се обадя.
Той я гледа втренчено секунда. А после черната му сянка изчезна
през вратата.
27.
Джон Матю измина пеша пътя от заведението на Мо до дома си, следвайки полицейския патрул, който обикаляше района в три и половина.
Ужасяваше се от часовете до зазоряване. Да стои бездеен у дома си, щеше
да го накара да се чувства като в клетка, но беше прекалено късно да е
навън, по улиците, съвсем сам. Но… Господи, беше така неспокоен, че
едва ли не усещаше вкуса на тревогата в устата си. И изпитваше болка от
факта, че няма с кого да поговори.
Наистина имаше нужда от съвет. Откакто Тор си беше тръгнал от
дома му, мислите му нямаха покой — непрекъснато се питаше дали бе
постъпил правилно или не. Повтаряше си, че бе направил каквото е
необходимо, но съмнението продължаваше да го гложди.
Искаше му се да открие Мери. Предната нощ бе отишъл до къщата й, но тя беше тъмна и заключена. Не беше давала дежурство и на горещата
линия. Като че ли беше изчезнала. Тревогата за нея само засилваше
нервността му.
Като наближи сградата, в която живееше, видя камион отпред.
Каросерията му беше пълна с кутии. Изглеждаше така, сякаш някой се
нанася.
Оглеждайки товара, Джон си помисли, че е доста странно това да
става посред нощ.
Забеляза, че наоколо няма никого. Надяваше се собственикът да се
върне скоро. Защото в противен случай можеше да се раздели с вещите си.