Влезе във входа и се заизкачва по стълбите, без да обръща внимание
на угарките от цигари, празните кутии от бира и смачканите опаковки от
чипс. Като стигна площадката на втория етаж, присви очи. Нещо беше
разлято по целия коридор. Тъмночервена течност…
Кръв.
Подпря се на перилата и втренчи поглед в своята врата. В средата
имаше по-светъл кръг, като че ли нечия глава се беше… Но после видя
счупената тъмнозелена бутилка. Червено вино. Просто червено вино.
Поредната кавга на двойката алкохолици от съседния апартамент беше
станала в коридора.
Отпусна рамене.
— Извинявай — каза неясно някой над него.
Направи крачка встрани и вдигна поглед. Тялото му се скова.
Едрият мъж, застанал на горната площадка, беше облечен в черни
панталони и кожено яке. Косата и кожата му бяха съвсем бели, бледите му
очи светеха странно.
Зло. Жив мъртвец.
Враг.
— Каква е тази каша на вашия етаж? — възкликна той и изгледа Джон
с присвити очи. — Някакъв проблем?
Джон поклати ожесточено глава и сведе поглед. Инстинктът му
подсказваше да се скрие в апартамента си, но не искаше този мъж да знае
къде живее.
Чу гърлен смях.
— Нещо ми изглеждаш блед, момче.
Джон побягна. Втурна се надолу по стълбите и изхвръкна на улицата.
Затича с всички сили, зави вляво зад ъгъла и продължи. Бягаше и бягаше, докато накрая не му остана дъх да направи и крачка повече. Скри се в
пролуката между една тухлена сграда и кофа за боклук и задиша тежко.
В сънищата си се виждаше как се бие с облечени в черно мъже, чиято
кожа и коса са неестествено бели, а очите — бездушни.
Моите врагове.
Трепереше толкова силно, че едва успя да пъхне ръка в джоба си.
Извади двадесет и пет цента и стисна монетите толкова силно, че се
забиха в дланта му. Когато отново задиша нормално, подаде глава иззад
кофата за боклук и огледа уличката. Нямаше никого наоколо. Не се
чуваше и шум от тежки и бързи стъпки по асфалта.
Врагът му не го беше разпознал.
Излезе от скривалището си и бързо отиде до далечния ъгъл.
Уличният телефон беше покрит с графити, обаче той знаеше, че
работи, защото често се обаждаше на Мери оттук. Пусна монетите в
процепа и набра номера, който му бе дал Тормент.
След първото позвъняване се включи гласовата поща и електронен
глас започна да изрежда набраните от него цифри.
Джон изчака сигнала за съобщение. И подсвирна.
28.
Точно преди зазоряване Мери чу мъжки гласове в коридора. Вратата
се отвори и сърцето й подскочи в гърдите. Рейдж изпълни рамката, но
говореше някой друг.
— Господи, свадата на излизане от бара си я биваше. А ти беше
истински демон.
— Знам — измърмори Рейдж.
— Невероятен си, Холивуд, и то не само в ръкопашните схватки.
Онази жена…
— Ще говорим по-късно, Фюри.
Вратата се затвори и светна лампата в гардероба. От шумовете, които
долавяше, тя предположи, че оставя оръжията си. Той излезе и си пое
въздух на пресекулки.
Мери се престори на заспала. Рейдж се поколеба, застанал в долния
край на леглото, после отиде в банята. Тя чу водата от душа и се замисли
за онова, което той отмиваше от себе си — секс и бой.
Особено ясно си представи секса.
Покри лицето си с длани. Днес щеше да си отиде у дома. Щеше да
опакова багажа си и да си тръгне. Той не можеше да я застави да остане
— тя не беше негова отговорност само защото според него беше така.
Водата спря да тече.
Тишината в стаята я потискаше и сякаш изсмукваше всичкия въздух.
Не можеше да диша. Задъхваше се, задушаваше се… Отметна завивките и
се втурна към вратата. Хвана здраво бравата и се опита да освободи
ключалката. Натискаше и дърпаше с всички сили, а косата й се развяваше
около лицето.
— Мери — каза Рейдж иззад нея.
Тя подскочи и започна да се бори още по-яростно с вратата.
— Пусни ме. Трябва да изляза… Не мога да остана тук, в тази стая, с
теб. Не мога да бъда… с теб — усети ръцете му върху раменете си. — Не
ме докосвай!
Запрепъва се из стаята и накрая се сви в далечния ъгъл, осъзнала, че
няма къде да отиде и няма начин да избяга. Той стоеше пред вратата.
Имаше чувството, че волята му я държи заключена.
Хваната в капан, скръсти ръце пред гърдите си и се подпря на
стената, за да не се свлече на пода. Не знаеше какво ще направи, ако
отново я докосне.
Той дори не се опита.
Седна на леглото с хавлия, омотана на кръста, и все още мокра коса.
Прокара длан по лицето и брадичката си. Изглеждаше ужасно, но тялото