му все още бе най-красивото нещо, което бе виждала. Представи си
ръцете на други жени да хващат мощните му рамене — точно като нея.
Видя го да доставя удоволствие на други тела, както на нейното.
Разкъсваше се между желанието да благодари на Бога, че не е спала с
него и разочарованието, че след като бе имал толкова много жени, отказваше да прави секс с нея.
— Колко бяха? — запита. Гласът й бе толкова дрезгав, че едва се
долавяха думите й. — Кажи ми, хубаво ли ти беше? Не се налага да питам
дали на тях им е харесало. Знам колко умел любовник си.
— Сладка… Мери — прошепна той. — Ако ми позволиш да те
прегърна, ще го направя. Господи, в този момент съм готов да убия, за да
те взема в прегръдките си.
— Никога повече не се приближавай до мен! Е, колко бяха? Две?
Четири? Шест?
— Наистина ли искаш да знаеш подробности? — гласът му бе нежен и
толкова тъжен, че всеки миг щеше да се прекърши. Неочаквано и рязко
оброни глава на гърдите си. Имаше вида на съсипан от мъка човек. — Не
мога… Няма да излизам повече, за да върша такива неща. Ще намеря друг
начин.
— Какъв? — запита остро тя. — След като със сигурност няма да
спиш с мен, възнамеряваш да използваш ръката си, може би?
Той си пое дълбоко дъх.
— Помниш ли татуировката на гърба ми? Тя е част от мен.
— Нищо няма значение. Ще си тръгна днес.
Той обърна глава към нея.
— Не, няма.
— Напротив.
— Ще ти дам тази стая. Няма да ме виждаш. Но никъде няма да
ходиш.
— И как ще ме спреш? Ще ме заключиш тук?
— Ако се налага, да.
Тя трепна.
— Не говориш сериозно.
— Кога е следващият ти преглед?
— Не е твоя работа.
— Кога?
Силният му гняв охлади малко чувствата й.
— В… сряда.
— Ще се погрижа да отидеш.
Тя го гледаше втренчено.
— Защо постъпваш така с мен?
Раменете му се повдигнаха и спуснаха.
— Защото те обичам.
— Моля?
— Обичам те.
Самоконтролът на Мери се изпари, пометен от пристъп на силен гняв, който я накара да онемее. Обичаше я? Та той дори не я познаваше. А и
спеше с други жени… У нея закипяха ярост и разочарование, защото си
представи как прави секс с някоя друга.
Изведнъж Рейдж скочи от леглото и тръгна към нея. Като че ли
долавяше ясно чувствата й и те му бяха дали енергия.
— Знам, че си ядосана и уплашена, че изпитваш болка. Изкарай си го
на мен, Мери — хвана я през кръста, за да й попречи да избяга. Въпреки
това тя се опита да се отскубне. — Позволи ми да взема болката ти. Да я
усетя. Удари ме, ако трябва.
По дяволите, изкушаваше се да го направи. Това като че ли бе
единственият начин да пренасочи гнева, който я изпълваше. Обаче не
беше животно.
— Не. А сега ме пусни!
Той я хвана за китката, а тя се опита да се освободи, като включи в
борбата цялото си тяло. Противопоставяше се, докато накрая не й се
стори, че ръката й ще излезе от ставата. Рейдж я обуздаваше с лекота и
въртеше дланта й така, че свитите й пръсти да са винаги обърнати към
него.
— Използвай ме, Мери. Нека поема болката ти — с бързо движение
той се одраска по гърдите с ноктите й, а после обхвана лицето й с длани.
— Нека аз кървя вместо теб… — устните му погалиха нейните. —Освободи се от гнева си.
И, Господи, тя го ухапа. По долната устна. Просто заби зъби в плътта
му.
Усети греховна сладост върху езика си, а Рейдж нададе стон на
одобрение и притисна тялото си в нейното. По вените й потече нова, неспокойна енергия — като да беше яла прекалено много шоколад. Мери
извика.
Ужасена от стореното, уплашена от онова, което можеше да последва, започна отново да се бори с него. Обаче той я удържаше с лекота, целуваше я и отново, и отново й повтаряше, че я обича. Твърдата му и
гореща възбуда се притискаше в корема й през хавлията, търкаше се в нея
и й обещаваше плътското удоволствие, което не искаше, макар и да се
нуждаеше от него. И това продължи, докато накрая тялото й не започна да
пулсира и да се свива от копнеж.
Желаеше го… макар да знаеше, че е имал други жени. Дори тази нощ.
— О, Господи… не… — завъртя рязко глава встрани, обаче той хвана
брадичката й и обърна лицето й към себе си.
— Да, Мери… — целуна я диво, езикът му се стрелна в устата й. —Обичам те.
Нещо в нея се обърна и тя го отблъсна, наведе се и се отскубна от
хватката му.
Но вместо да побегне към вратата, го гледаше втренчено, безмилостно.
От четирите рани от одраскване на гърдите му струеше кръв. Беше
зачервен и дишаше тежко.
Тя протегна ръка и дръпна хавлията, която го закриваше.