— Не се ли страхуваш от болката?
— Не. Но ще ти кажа от какво се страхувам най-много. Да не те
изгубя — спря поглед на устните й. — Искаш ли да престана? Защото ще
го направя.
— Не — с отворени очи, Мери съедини устните си с неговите и
плъзна език в устата му.
Рейдж потрепери и започна да се движи с непоколебим ритъм —проникваше, а после се отдръпваше. И пак, и пак…
— Чувствам, че си създадена за мен — каза той, а тласъците и
ласките само потвърждаваха думите му. — Съвършена си.
Прекрасният чувствен аромат, който се излъчваше от тялото му, се
засилваше с нарастващата мощ на движенията му и накрая тя нямаше
сетива за нищо друго, освен за него.
Извика името му, като стигна до върха, и почувства, че той прехвърли
билото заедно с нея. Освобождението му бе мощно като тласъците му, тялото му потръпна и се изля в нейното.
След това легнаха настрани, с лице един към друг. Той я притисна
към себе си — толкова силно, че долавяше ударите на сърцето му.
Затвори очи и заспа, изтощена. Сънят й бе така дълбок и безпаметен, че можеше да се сравни със смъртта.
29.
Същата нощ, когато слънцето залезе и щорите се вдигнаха, Мери
реши, че би могла да свикне със секса. Но не и с храната — не можеше да
хапне и залък повече. Постави пръсти върху ръката му, за да спре
вилицата с картофеното пюре, която се приближаваше към устата й.
— Не, не мога повече — каза тя и се облегна на възглавниците. —Стомахът ми ще се пръсне.
С усмивка на устните, той взе подноса с чиниите и го остави на
нощното шкафче, а после отново седна до нея. Нямаше го през по-
голямата част от деня и тя предположи, че е бил зает. Беше благодарна, защото успя да поспи. С всеки изминал ден изтощението я обземаше с по-
голяма сила. Усещаше как болестта става все по-силна, а тя — по-слаба.
Тялото й трябваше да полага усилия, за да се справи с всекидневието, болките, макар и слаби, се появяваха и изчезваха внезапно. Синините
също се бяха върнали — черни и сини кръгчета разцъфтяваха под кожата
й с тревожна бързина. Рейдж изпита ужас, като ги видя. Беше убеден, че я
е наранил по време на секса. Трябваше доста да го убеждава, за да го
накара да разбере, че вината не е негова.
Мери насочи вниманието си към Рейдж. Не искаше да мисли за
болестта, нито за прегледите, които й предстояха съвсем скоро. Господи, той не изглеждаше по-добре, макар да кипеше от енергия и да не губеше
сили като нея. Беше неспокоен. Седнал на леглото до нея, търкаше
бедрата си с длани — като че ли имаше обрив, причинен от отровен
бръшлян или варицела.
— Мери, ще ми позволиш ли да направя нещо за теб?
Макар сексът да бе последното, което би й хрумнало, тя изгледа
бицепсите, които издуваха черната му риза.
— Мога ли да избера какво да бъде?
От гърлото му излезе тихо ръмжене.
— Не бива да ме гледаш така.
— Защо?
— Защото ми се иска да те покрия с тялото си.
— Не се бори с желанието си.
Зениците му проблеснаха в бяло — като две миниатюрни зарчета.
Това бе най-странното у него. От очите му внезапно започваше да струи
бледа, слаба светлина.
— Защо става така с очите ти? — попита Мери.
Мускулите на раменете му изпъкнаха, когато постави ръце върху
бедрата си и се стегна. После се изправи рязко и закрачи из стаята. Тя
усещаше енергията, която се излъчваше от него.
— Рейдж?
— Няма нужда да се тревожиш.
— Твърдата и гневна нотка в гласа ти ми подсказва, че може би има.
Той й се усмихна и поклати глава.
— Не. Няма. А сега да се върнем на въпроса какво искам да направя
за теб. Нашата раса разполага с добър лекар. Името му е Хавърс. Ще ми
позволиш ли да му осигуря достъп до медицинското ти досие? Може би
нашата наука ще успее да ти помогне.
Мери смръщи вежди. Лекар, който е вампир. Алтернативна терапия.
Да, но какво би могла да изгуби?
— Добре. Само че не знам как да направя копия…
— Брат ми Ви е бог в областта на компютрите. Може да пробие
всякакви защити, а повечето от документацията трябва да е онлайн. Имам
нужда само от имената на болниците и датите, ако ги помниш.
Той взе лист и химикалка и тя му продиктува клиниките, където се бе
лекувала, както и имената на лекарите. След като записа всичко, той
остана втренчен в листа.
— Какво? — запита тя.
— Списъкът е толкова дълъг — вдигна поглед към нея. — Много ли
беше зле, Мери?
Първият й импулс беше да му каже истината — че е преминала през
две сесии химиотерапия и присаждане на костен мозък. И че едва ги е
преживяла. Но после се сети за изминалата нощ, когато бе изгубила