Нейното желание е жената да си отиде оттук.
— Знаеш до какво ще доведе това.
— Казах й, че си готов да ни напуснеш.
— И това вероятно е повдигнало духа й — усмихна се иронично
Рейдж. — От години се опитва да се отърве от мен.
— Е, сега изборът е твой, братко. Ако искаш да останеш с нас и
жената да бъде приютена сред тези стени, Скрайб Върджин изисква да
приемеш райт.
Ритуалът, чрез който се изкупваше кръвната обида, беше логично
наказание. Щом райтбъдеше предложен и приет, оскърбителят
позволяваше на оскърбения да избере оръжието и да му нанесе удар, без
да се защитава. Оскърбената страна можеше да избере всичко — от нож и
бокс до огнестрелно оръжие, но раната не трябваше да бъде смъртоносна.
— В такъв случай, съм готов — каза Рейдж.
— В ритуала трябва да участва всеки един от нас.
В стаята отекна колективен стон. Някой измърмори: — По дяволите!
— Приемам.
— Да бъде волята ти, братко.
— Но… — в гласа на Рейдж несъмнено се долавяше по-твърда нотка.
— Приемам ритуала само при условие, че Мери ще остане тук толкова
дълго, колкото пожелая.
— По този въпрос постигнахме споразумение със Скрайб Върджин.
Но трябва да знаеш, че тя се съгласи едва след като я уверих, че искаш да
вземеш жената за своя шелан. Мисля, че бе шокирана, че през главата ти
минава мисълта за подобен брак — Рот хвърли поглед през рамо. —Тормент ще избере оръжието, което всички ние ще използваме.
— Тройният камшик — каза Тор тихо.
О, по дяволите. Щеше доста да боли. Чуха се още няколко
прошепнати ругатни.
— Така да бъде — каза Рот.
— Ами звярът? — запита Рейдж. — Може да излезе на бял свят, ако
изпитвам силна болка.
— Скрайб Върджин ще бъде там. Каза, че може да го обуздае.
Да, разбира се. Нали чудовището беше нейна рожба.
— Ще изпълним ритуала тази вечер, нали? — Рейдж огледа събралите
се в стаята. — Искам да кажа, няма причина да чакаме.
— Ще отидем в Гробницата сега.
— Добре. Да приключваме с това.
Зейдист излезе първи от стаята, след като всички станаха и започнаха
тихо да обсъждат подробностите. Тор имаше нужда от роба — дали някой
нямаше излишна? Фюри обяви, че ще донесе оръжията. Ви предложи
всички да отидат до Гробницата с «Кадилак»-а.
Последното предложение беше добро. Щяха да имат нужда от
превозно средство, за да го приберат у дома след приключването на
ритуала.
— Братя мои! — каза той.
Всички спряха да говорят и дори да се движат. Погледна всеки един
от тях и забеляза колко мрачни са лицата им. Не им се искаше да правят
това и той ги разбираше. За него би било непоносимо да причини болка на
когото и да е от тях. Чувстваше се много по-добре от другата страна.
— Имам една молба, братя. Не ме връщайте обратно тук. Заведете ме
някъде другаде. Не искам Мери да ме види в такова състояние.
Отговори му Вишъс.
— Можеш да останеш в Дупката. Двамата с Бъч ще се грижим за теб.
Рейдж се усмихна.
— Два пъти за по-малко от седмица. След като това приключи, ще
можете да кандидатствате за медицински сестри.
Ви го потупа по рамото, после излезе. Тор го последва, след като
стори същото. Като мина покрай него Фюри го прегърна. Рот се спря, преди да излезе.
Тъй като кралят запази мълчание, Рейдж го стисна над лакътя.
— Знам, господарю. Щях да се чувствам по същия начин, ако бях на
твое място. Но аз съм здрав и силен. Ще издържа наказанието.
Рот взе лицето му в дланите си и наклони главата му надолу. Целуна
го по челото, запазвайки дълго контакта между тях — знак на уважение, оказано от краля на воина, потвърждение за тяхната връзка.
— Радвам се, че ще продължиш да бъдеш един от нас — каза Рот
тихо. — Не бих искал да те изгубя.
След около петнадесет минути се събраха отново в двора до
«Кадилак»-а. Всички бяха боси и облечени в черни роби. Качулките
покриваха главите им и беше трудно да бъдат разпознати. С изключение
на Фюри. Изкуственият му крак се подаваше, а през рамо бе преметнал
голям сак. Без съмнение, в него носеше не само оръжието, но и бинтове и
лейкопласт.
Шофираше Ви. Всички мълчаха, докато автомобилът навлизаше в
гънките на планината, гъсто обрасли с борове и бучиниш. Пътят се виеше
като прашна тясна линия сред вечнозелените дървета.
Рейдж не можеше повече да понася напрегнатото мълчание.
— О, за Бога, братя. Няма да ме убиете. Не може ли да сме малко по-
весели?
Никой не го погледна.
— Ви, защо не пуснеш някое парче на «Фифти сент» или «Лудакрис»?