петно в средата. То беше широко около два метра и се спускаше
вертикално по цялата дължина. В средата му, на височина около метър и
половина от пода, се подаваха два дебели пръта, разположени така, че
мъжът да може да се държи здраво за тях.
Миризмата на въздуха им бе толкова позната — на влажна пръст и
восъчни свещи.
— Здравейте, братство.
Всички се обърнаха по посока на женския глас.
Скрайб Върджин беше мъничка фигура в далечния ъгъл, черната й
роба се развяваше малко над пода. От нея не се виждаше нищо, дори
лицето, но изпод тъмните одежди струеше светлина.
Тя се понесе към тях и се спря пред Рот.
— Боецо.
Той се поклони ниско.
— Скрайб Върджин.
Тя поздрави всички поред, като остави Рейдж последен.
— Рейдж, син на Торчър.
— Скрайб Върджин — той сведе глава.
— Как си?
— Добре съм — или поне щеше да бъде, когато всичко приключеше.
— Доста си зает напоследък, нали? Продължаваш да създаваш
прецеденти. Това започва да ти става навик. Жалко, че не са във вярната
посока — засмя се, но в смеха й се усещаше остра нотка. — Не съм
изненадана, че стигна дотук. Нали знаеш, че за първи път в редиците на
братството ще се извърши райт?
Не е точно така, помисли си той. През юли Тор беше отказал да
приеме ритуала, предложен от Рот. Обаче нямаше да спори с нея.
— Боецо, готов ли си да приемеш онова, което ти предлагат?
— Да — той подбра много внимателно следващите си думи, защото
никой не можеше да иска нещо от Скрайб Върджин. Освен ако не беше
готов да си заложи главата. — Нали няма да позволите да нараня братята
си?
Гласът й прозвуча още по-сурово.
— Опасно близо си до това да предявяваш претенции.
— Не исках да покажа неуважение.
Отново чуха тихия й гърлен смях.
Беше готов да се обзаложи, че тя се забавлява. Никога не го бе
харесвала, макар че не би могъл да я вини за това. Бе сторил достатъчно, за да подхранва антипатията й към него.
— Не искаш да покажеш неуважение ли, боецо? — робата се раздвижи
така, сякаш тя поклати глава. — Напротив, никога не се колебаеш да
нанесеш обида или да демонстрираш незачитане, за да получиш онова, което искаш. Това винаги е било твой проблем и точно той ни събра тук
тази нощ — тя се обърна към останалите братя. — У вас ли е оръжието?
Фюри остави сака на земята, разкопча го и извади тройния камшик.
Дългата шестдесет сантиметра дръжка беше изработена от дърво и
покрита с кафява кожа, потъмняла от потта на множество длани. От
единия й край излизаха три стоманени вериги. Всяка една от тях
завършваше с висулка с шипове, подобна на борова шишарка.
Тройният камшик беше древно и злокобно оръжие, но изборът на Тор
бе мъдър. За да се смята ритуалът за успешен, братята не трябваше да
спестят нищо на Рейдж. Не можеха нито да изберат по-леко оръжие, нито
да го щадят при ударите. Да бъдат снизходителни, означаваше да
накърнят традицията, да омаловажат разкаянието му и да намалят
шансовете му за пречистване.
— Така да бъде — каза тя. — Отиди до стената, Рейдж, сине на
Торчър.
Той изкачи стъпалата по две наведнъж. Когато премина през олтара, той погледна към свещения череп. Пламъците на свещите играеха по
очните кухини и дългите кучешки зъби. Облегна гръб на студения черен
мрамор и се залови здраво за прътите.
Скрайб Върджин се приближи до него. Ръкавът й се плъзна към
лакътя и разкри ярка светлина, която имаше смътната форма на ръка. През
него премина електрическо жужене и той усети как нещо се размести в
тялото му, като че ли вътрешните му органи смениха местата си.
— Можете да започнете ритуала.
Братята застанаха в редица. Голите им тела излъчваха сила, лицата им
бяха като изсечени от камък. Рот пое камшика от ръката на Фюри и
пристъпи напред първи. Движението накара веригите да запеят сладко
като птици.
— Братко — каза кралят тихо.
— Господарю.
Рейдж гледаше втренчено в стъклата на слънчевите очила, а Рот
започна да върти камшика в широк кръг, за да увеличи силата на удара си.
В началото монотонният звук от въртенето беше тих, постепенно се
извиси до кресчендо и накрая оръжието се стрелна напред, прорязвайки
въздуха. Веригите срещнаха гърдите на Рейдж, шиповете се забиха в
плътта му и изтръгнаха въздуха от дробовете му. Той отпусна тежестта на
тялото си върху прътите, но задържа главата си изправена. Зрението му се
замъгли, после възвърна яснотата си.
Тор бе следващият. Ударът му спря дъха на Рейдж. Коленете му се